Читать «Гняв» онлайн - страница 10

— Добрата Дева Мария ме е благословила.

— Кралицата ти изпраща почти всичко от оскъдните средства, които са й отпуснати.

— Да — съгласи се тя, мислейки за двегодишното си дете в една от къщичките към замъка. — Тя винаги е била много загрижена за моето благосъстояние. — Мериън видя възмущението, което се изписа върху лицето му и което той дори не си направи труда да прикрие. Тя седна на една каменна пейка, вдигна гордо глава и надменно се усмихна. — За какво си мислеше, Грифит от рода Пауъл?

— Чудех се дали имаш някаква представа, че кралицата лишава себе си, за да можеш ти да напъхаш дълбоко ръката си в джоба й.

Дързостта му доказваше неговото очевидно пренебрежение към нея и гневът, който с мъка бе потиснала, отново се разгоря в кръвта й. От лекия ветрец, полъхващ откъм езерото, червенината по бузите й се сгъсти и тя свирепо го изгледа. След това си спомни за тайната, която не беше само лично нейна, и сведе очи. Подбирайки думите си, тя изрече с равен глас.

— Никога в характера на лейди Елизабет не е имало и следа от изнудвачество. Нейният живот е образцов. И как би могло да бъде другояче? Отначало за нея се грижеше с огромна любов баща й, крал Едуард. След това чичо й, крал Ричард III, изпълняваше своя дълг редом с нея.

— Крал Ричард? — изрече с насмешка Грифит. — Имаш предвид узурпатора. Ричард беше брат на Едуард. Синовете на Едуард трябваше да наследят престола, но къде са те сега? Къде са те?

Тя здраво стисна кожената кесия, усещайки кръглите монети под пръстите си и отново потисна желанието си да му покаже своята неприязън.

— Не знам. Знам само, че Елизабет е тяхна сестра и няма нищо общо с изчезването им.

— Ричард беше този, който ги затвори в кулата, откъдето те повече никога не излязоха — той се подпря с крак на пейката, отпусна ръка върху коляното си и сведе глава, за да се приближи към нея. — Те изчезнаха и никой повече не ги видя. Аз се бих за Хенри и молех Бог да му даде възможността да обедини родовете Йорк и Ланкастър, но едва когато отидохме в Лондон, разбрах истината. Там научихме, че лейди Елизабет беше танцувала с техния убиец. Тя живееше в двора на Ричард, носеше дрехите, които той й подаряваше, и в същото време му осигуряваше правата, които той никога не би имал без нея. Елизабет се оказа склонна да приеме разрухата, която прояде рода на Йорк, и сега тази й склонност премина в жилите на Тюдорите.

Без да обмисли постъпката си, тя замахна с кесията жълтици към лицето му. Носът му изхрущя. Тялото му се лашна назад и той закри лице с ръка. Тя го сграбчи за ризата и го придърпа към себе си, без да обръща внимание на кръвта, която започна да се стича между пръстите й.

Платното се сцепи. Тя и на това не обърна внимание, а изрече с нисък и напрегнат глас.

— Моята господарка Елизабет пожертва всичко, за да спаси братята си. Всичко! И аз категорично те предупреждавам, че ако още веднъж посмееш да злословиш по неин адрес в мое присъствие, ще пронижа гърдите ти с рапирата си.

Тя го отблъсна и се втурна по пътеката, забравила кесията, подчинена единствено на желанието да се махне колкото се може по-скоро. Когато вече беше сигурна, че е извън обсега на очите му, тя повдигна полите си, за да се движи по-бързо, и тръгна с широка крачка. Искаше да се махне далеч от този грубиян, от този тъпанар, от този умопобъркан, изпратен от Хенри.