Читать «Гняв» онлайн - страница 11

Сигурно не беше много разумно да го удря. Особено с тази тежка кесия. Беше чула изхрущяването. Дали не му беше счупила носа?

И все пак той се бе осмелил да обвинява Елизабет, че е заговорничела с Ричард за убийството на своите братя? Мериън знаеше истината. Служеше при Елизабет от петгодишна, защото бяха на една възраст и имаха родствена връзка. От самото начало на Мериън й бяха дали ясно да разбере, че трябва да бъде безпределно вярна на Елизабет във всичко.

В същото време на самата Елизабет й дадоха да разбере, че ще бъде принесена в жертва за династията. Всяко движение, всяка дума, всяка усмивка бяха претегляни и преценявани дали отговарят на една принцеса от рода Йорк. Мило и обичливо дете, Елизабет се стремеше всячески да получава одобрение и макар че съобразителността не беше нейно отличие, това не беше кой знае каква вреда, защото не беше задължително една принцеса да има необикновен ум.

Не беше задължително, докато баща й, крал Едуард IV, беше жив. След смъртта му се заредиха дни на предателства, а Елизабет не беше подготвена да участва в политическите интриги, които доведоха страната до война. Обичният й чичо взе под своя опека братята й, като заяви, че желае единствено да ги защити. По-късно той отправи към тях налудничавото обвинение, че са незаконородени. И обяви всички деца на Едуард за незаконни.

И когато Ричард пожела, парламентът го провъзгласи за крал.

Мериън беше държала в прегръдките си своята господарка, докато тя безутешно ридаеше за братята си, за свободата и честта, които сега бяха стъпкани в калта. Двете заедно обмисляха планове за действията, които трябваше да предприеме Елизабет, когато Ричард и съпругата му я поканиха в кралския двор. Отначало Мериън и Елизабет възроптаха, но после осъзнаха, че Елизабет трябва предварително да обмисли поведението си. Дали трябваше да приеме ролята на послушна племенничка, за да разбере истинската участ на братята си, или да се опита да повлияе на чичо си и така да помогне на братята си да избягат.

Двете прехвърляха всевъзможни планове. Опитваха се да предвидят всяка стъпка и всяка случайност, но и двете никога не биха могли да си представят каква ще бъде тяхната последна роля по време на мрачното царуване на Ричард. Само ако…

Мериън въздъхна. Можеше да се побърка от тези „само ако“.

Отредената за нея къщичка се намираше близо до защитната стена с извисяващи се в небето бойни кули, която ограждаше замъка и го предпазваше от нападения. В същото време беше достатъчно отдалечена от покоите на Уентхейвън. Тук не живееше в непосредствена близост с лорд Уентхейвън и така й харесваше. Далече от политиката, с която той се занимаваше, далеч от плановете, които тайно кроеше. Тук тя намираше сигурност за себе си и за сина си Лайънъл. Дали беше все още буден? Тя отвори портичката на предната градина и го извика. Засмя се, когато видя пълничкото чернокосо момченце патешката да се втурва към нея. Тя го прегърна, залюля го в ръцете си и възкликна.