Читать «Още един глупак» онлайн - страница 21

— Мис Малру.

Тя се изкикоти и бавно се изкачи по стълбите.

— Вие ли сте Али Баба? Как са разбойниците?

— Хайде, Одет, влизай — каза нетърпеливо Рея. — Запази остроумията за твоите малоумни приятелчета.

Момичето направи гримаса, като сбърчи нос и ми намигна. Мина покрай мен и влезе вътре. Имаше подчертано провлачена походка. Задничето й се полюшваше като камбанка.

Затворих вратата.

Мислех си за магнетофона. Имаше лента за четирийсет минути. Трябваше да побързам, ако исках да запиша целия разговор.

— Здравей, миличка Рея — каза Одет, като се тръшна в един шезлонг до мен. — Нали е страхотен?

— О, я млъквай — сопна се Рея. — Затваряй си устата и слушай. Мистър Барбър иска да говори с тебе.

Момичето ме погледна и запремигва насреща ми. Сви крака под себе си, сложи едната си ръка на бедрото, с другата подпря брадичката си и ме изгледа с насмешлива сериозност.

— Моля, кажете, мистър Баба.

Погледнах сиво-зелените очи. Детинската поза не можеше да ме измами. Очите я издаваха — тях не можеше да скрие. Това беше нещастният, объркан поглед на момиче, което не е сигурно в себе си, знае, че ще сбърка, но няма сили да направи каквото и да било.

— Искам да чуя всичко от вашата уста — казах аз. — Участвате ли в този план за отвличането ви?

— Дали участвам? — ухили се тя. — Нали е сладур, миличка Рея? Разбира се, че участвам. Ние с милата Рея измислихме този план. Един път е, нали?

— Така ли? — изгледах я втренчено. — Баща ви сигурно няма да е на същото мнение.

— Това не е ваша работа — сопна се Рея. — Сега, ако вече сте доволен, можем да обсъдим подробностите.

— Добре, да поговорим. Кога ще стане отвличането?

— Веднага щом сме готови. Може би вдругиден. — каза Рея.

— Мис Малру ще изчезне, така ли? Къде ще отиде?

— Наричайте ме Одет — каза момичето и изпъчи гърди до мен. — Всичките ми приятели…

Без да й обръща внимание, Рея я прекъсна:

— В Кармел има едно тихо хотелче. Може да отиде там. Ще остане само три-четири дни.

— Как ще отиде?

Рея се размърда нетърпеливо.

— Тя има кола.

— Страхотна е — намеси се Одет. — TR — 3. Носи се като вятър.

— С такава кола веднага ще ви познаят — казах аз. — За хората наоколо сигурно сте известна личност.

Тя ме погледна малко стреснато.

— Да, прав сте. Обърнах се към Рея.

— Според вашия план само вие двете и съпругът ви ще знаете за отвличането, така ли?

Тя се намръщи.

— Разбира се.

— Толкова ли е лесно да изчезнете? — попитах аз Одет. — Нямате ли приятели? Ами прислугата?

Тя сви слабичките си рамене.

— Аз често изчезвам.

Погледнах към Рея.

— Ако съм на мястото на съпруга ви и някой ми съобщи по телефона, че дъщеря ми е отвлечена и че трябва да платя откуп от петстотин хиляди долара, хич няма да се разбързам да плащам. Липсва необходимата атмосфера. На негово място може дори да си помисля, че е номер. — Загасих цигарата и продължих: — И щях да извикам полицията.