Читать «Още един глупак» онлайн - страница 23

После ще те откарам с моята кола на летището. Ще имаш резервация за Лос Анжелос. Ще ти запазя и място в хотел. Ще кажеш на рецепцията, че не си добре. Ще ти носят храна в стаята, ще стоиш там, докато ти кажа да се върнеш. Ще държим връзка по телефона. Ясно ли е всичко?

Тя кимна. Беше престанала да си гризе пръста. Изглеждаше заинтригувана.

— Всичко това е направо излишно — каза Рея. — Ако отиде в хотела в Кармел…

— Искате ли тези пари или не? — прекъснах я аз.

— Трябва ли непрекъснато да ви повтарям едно и също? — рече тя ядосано. — Казах, че ги искам!

— Тогава правете каквото ви казвам, иначе няма да ги взема!

— Според мен той е страхотен сладур — заяви Одет. — Ще правя каквото ми кажеш, Хари… Може ли да ти викам Хари?

— Можеш да ми викаш както си искаш, само изпълнявай каквото ти кажа — рекох аз и се обърнах към Рея: — Като видя, че Одет се е качила на самолета, ще се обадя на мъжа ви. Той е милионер. Възможно ли е изобщо да се свържа с него?

— Ще отговори секретарят му — рече тя. — Ако му кажете, че разговорът е свързан с дъщеря му, той ще попита съпруга ми дали иска да говори с вас. Аз ще бъда там. Ще се постарая да говори с вас.

— Ще бъде късно. Надявам се, че приятелката на Одет вече ще се е обадила да пита защо я няма. — Погледнах към Одет — Мислиш ли, че ще се обади?

— Ама разбира се.

— Хубаво е да се обади. Това ще създаде подходяща атмосфера. Преди да позвъня аз, те вече трябва да знаят, че си изчезнала.

— Ще се обади — каза Одет.

— Окей, ще кажа на баща ти след два дни да приготви парите и да чака по-нататъшни инструкции. — Погледнах към Рея. — Трябва да го убедите да не прави номера. Внимавайте да не се обади в банката да запишат номерата на банкнотите, нито на Федералното бюро да бележат парите. Как ще го направите — не знам, но ако не успеете, няма да можете да си похарчите парите, нито пък аз.

— Ще се справя — твърдо заяви Рея.

— Надявам се. Два дни след първото обаждане ще му позвъня пак. Мъжът ви ще може ли сам да донесе откупа.

Тя кимна.

— Той няма да се довери на никой друг.

Вдигнах вежди.

— Дори на вас?

Одет се разкикоти и притисна устните си с ръка, а Рея присви очи и лицето й се изопна.

— Разбира се, че ми се доверява! — каза гневно тя. — Но ще мисли, че е опасно за мен. Няма да ми позволи да отида с него.

— Е, добре — запалих нова цигара. — Ще му кажа да тръгне в два след полунощ и да се движи по шосето за Ист Бийч. Да бъде с ролс-ройса. По това време няма движение. Парите трябва да сложи в чанта. Някъде по пътя ще види светлина от фенерче. Като минава покрай него, трябва да хвърли чантата и да продължи нататък. Не бива да спира. Междувременно Одет ще се върне. Ще дойде тук, в бунгалото, и ще ме чака. Ще взема моята част от парите и ще й дам останалото. Какво ще правите с тези пари не ме интересува, но трябва да внимавате.