Читать «Още един глупак» онлайн - страница 19

Двата часа, прекарани в размишления миналата нощ не отидоха напразно. Веднага се досетих, че трябва да се подсигуря, та Рея и нейната заварена дъщеря да не прехвърлят цялата отговорност върху мене, ако нещата тръгнат на зле. Реших да запиша предстоящия разговор — те нямаше да знаят за записа, но ако Малру решеше да извика полиция, а такава опасност винаги щеше да съществува, двете нямаше да могат да отрекат съучастието си и да прехвърлят цялата вина върху мене.

Щом пристигнах в бунгалото, занесох магнетофона в спалнята и го скрих в гардероба. Той работеше безшумно, но ако го поставех в дневната, имаше малка възможност някоя от тях да се ослуша и да го чуе. Пробих малка дупка на гърба на гардероба и прекарах през нея шнура. Свързах го с двупосочния адаптер, който се включваше чрез електрическия ключ до вратата. Убедих се, че като вляза в дневната и светна лампата, заедно с нея се включва и магнетофонът.

Няколко минути се колебах къде да го скрия. Накрая реших да го прикрепя под една малка масичка — беше в ъгъла, но нищо не препречваше пътя на звука.

Всичко това ми отне доста време. До седем часа вече го бях изпробвал и останах доволен — магнетофонът работеше добре и записваше гласа ми в която и част на стаята да застанех.

Имаше само две непредвидени опасности — жените можеха да откажат да влязат вътре или да поискат да стоим на тъмно. Мислех, че ще успея да ги вкарам вътре. Щях да им кажа, че някой може да излезе на разходка и да ни види. Ако искаха да стоим на тъмно, можех да угася лампата с другия ключ на поставката й.

На плажа все още имаше хора, но тълпата бързо оредяваше. След един час брегът щеше да бъде пуст.

Тъкмо си прибирах инструментите и някой потропа на вратата. Вниманието ми бе така погълнато от това занимание, че силното почукване ме стресна. За миг застинах, вперил поглед във вратата. После мушнах кутията с инструментите под една възглавница и отидох до вратата. Отворих я. Пред мен стоеше Бил Холдън.

— Извинете за безпокойствието, мистър Барбър — каза той. — Трябва да знам дали ще задържите бунгалото още един ден. Вече искаха да го наемат.

— Ще остана цяла седмица — отвърнах аз. — Пиша няколко статии, а тук е много удобно за работа. Ще се разплатим в края на седмицата, ако нямате нищо против.

— Бива, мистър Барбър. До края на седмицата бунгалото е ваше.

Като си отиде, аз прибрах кутията с инструментите, заключих и отидох при пакарда. Не ми се връщаше вкъщи, тъй че потеглих към един крайморски ресторант, на около половин миля надолу по шосето. Когато се нахраних, стрелките на часовника показваха девет без десет.

Стъмваше се.

Върнах се в бунгалото. Брегът вече бе опустял. Сетих се, че не бива да паля лампата. Успях да видя къде е климатичната инсталация и да я включа. Исках вътре да е приятно хладно, когато пристигнат. Вън на верандата бе горещо, прекалено горещо, за да ти е приятно да седиш там, но аз разхлабих вратовръзката си и седнах на шезлонга.