Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 34

Един от конниците рязко вдигна арбалета си, целейки се в Лютичето. Но Гералт вече държеше в ръцете си меча, изхвърлен от фургона на хевкара. Той хвана оръжието за средата на острието и го хвърли като копие. Стрелецът, с пробито тяло, се стовари от коня, все още с израз на безкрайно изумление върху лицето.

— Бягай, Лютиче!

Лютичето подскочи към Пегас и с див скок се озова върху седлото. Но скокът се оказа прекалено див, а поетът — недостатъчно ловък. Той не успя да се задържи горе и се стовари на земята от другата страна на коня. Това му спаси живота — острието на меча на нападналия го конник разсече въздуха над ушите на Пегас. Скопецът се изплаши и се вдигна на задните си крака, събаряйки нападателя от коня му.

— Това не са елфи! — извика конникът с шлема с наносника, докато вадеше своя меч. — Хванете ги живи! Живи!

Един от онези, които изхвърляха стоката от фургона, скочи на земята и се засуети. Обаче Гералт вече беше успял да извади собствения си меч и не загуби нито секунда. Въодушевлението на останалите двама се поохлади от плисналия върху тях фонтан от кръв. Гералт се възползва от това и съсече втория. Но конниците вече се носеха към него. Той се изплъзна изпод мечовете им, парира един удар, направи финт и в този момент почувства силна болка в дясното коляно и усети, че пада. Не беше ранен. Просто излекуваният в Брокилон крак без никакво предупреждение отказа да му се подчинява.

Замахналият срещу него с брадва човек изведнъж извика и се завъртя, сякаш някой силно го е блъснал. Преди нападателят да падне, вещерът видя, че странично в тялото му се е забила до средата стрела с дълги пера. Лютичето извика. Гръмотевица заглуши вика му.

Вкопчилият се в колелото на каруцата Гералт видя при светлината на мълнията светлокоса девойка с опънат лък, излизаща от елшака. Конниците също я забелязаха. И не можеха да не я забележат, защото в този момент един от тях падна назад от коня, уцелен от стрела, превърнала гърлото му в кървава пихтия. Тримата останали, включително командирът с шлема с наносника, веднага оцениха опасността и се понесоха с викове към жената, криейки се зад вратовете на конете си. Мислеха, че конските вратове ще са достатъчна преграда пред стрелите. Грешаха.

Мария Баринг, наричана Милва, опъна лъка. Целеше се спокойно, допряла тетивата до лицето си.

Първият от атакуващите извика и се плъзна от коня, стъпалото му се закачи за стремето и подкованите копита го премазаха. Вторият нападател направо беше пометен от седлото от следващата стрела. Третият, командирът, вече беше близо и се изправяше на стремената, вдигайки меча си за удар. Милва дори не потрепна. Гледайки безстрашно нападателя, опъна лъка и от пет крачки разстояние заби стрелата право в лицето му, заедно със стоманения наносник. Стрелата проби главата му, изхвърляйки шлема настрани. Конят не се спря. Нападателят, лишен от шлема си и от голяма част от главата си, седя още няколко мига върху седлото, после бавно се наклони и се строполи в една локва. Конят изцвили и побягна нататък.