Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 32

— Вие от кои сте? От кой отряд? — Хевкарът, както и всеки сериозен търговец, не се смути от сдържаността и неразговорливостта на клиентите си. — На Коинеах Де Рео? Или на Ангес Бри-Кри? Или може би на Риордаин? Риордаин, както научих, преди седмица е избил до крак кралски съдебни изпълнители, пътуващи със събраните от тях дължими такси. Монети, не разни боклуци. Не вземам за заплащане нито смола, нито зърно, нито окървавени дрехи, а от кожите — само норка, самур или хермелин. Но най-мили са ми монетите, камъчетата и бижутата! Ако имате, можем да потъргуваме! Имам стока първо качество! Eveleinn vara en ard scedde, ell’ea, разбираш ли, елфе? Всичко имам. Гледайте.

Търговецът се приближи до фургона и вдигна края на мокрия брезент. Показаха се мечове, лъкове, връзки стрели, седла. Хевкарът се порови в стоката и извади една стрела. Накрайникът й беше назъбен и наострен.

— При другите няма да намерите такова нещо — каза той самодоволно. — Защото ако хванат някого с такива стрели, го разкъсват на две с коне. Но аз знам какво обичат „катериците“, клиентът е над всичко, и не можеш да печелиш, без да рискуваш. Имам… разкъсващи накрайници, по девет орена за една дузина. Naev’de aen tvedeane, ell’ea, разбра ли, Seidhe? Кълна се, не одирам кожите от гърба на клиентите, самият аз заработвам много малко, заклевам се в децата си. Ако вземете три дузини накуп, ще сваля шест процента от цената. Късмет е, че ги намерих по-евтино, чист късмет… Ей, Seidhe, дръпни се от фургона!

Лютичето уплашено отдръпна ръка от платнището и нахлупи още по-ниско качулката. Гералт за кой ли път прокле несдържаното любопитство на барда.

— Mir’me vara — замърмори Лютичето, вдигайки извинително ръка. — Squaess’me.

— Не се обиждай — озъби се хевкарът, — но там не трябва да се поглежда, защото превозваме и друга стока. Но не е за продаване, не е за Seidhe. Поръчана е, хе-хе-хе. Е, много се разбъбрихме… Покажете парите.

„Започва се“, помисли си Гералт, не изпускайки от поглед заредения арбалет на коларя. Имаше основания да смята, че накрайникът на стрелата можеше да е от разкъсващите, които, като попаднат в корема, излизат от три, а понякога и от четири места в гърба, превръщайки вътрешностите на простреляния в каша.

— N’ess tedd — каза той, опитвайки се да спази напевния акцент. — Tearde. Mireann vara, va’en vort. Ще се върнем с отряда, тогава ще търгуваме. Ell’ea? Разбра ли, Dh’oine?

— Разбрах — изплю се хевкарът. — Разбрах, че сте голтаци — искате да вземете стока, а нямате налични. Махайте се оттук, и не се връщайте, защото имам среща тук с важни личности. По-добре да не им попадате пред очите. Изчезвайте…

Сепна се, чувайки пръхтенето на кон.

— Ох, по дяволите! — извика той. — Късно е вече! Те са тук! Главите под качулките, елфи! Не мърдайте и да не сте издали нито звук! Колда, тъпак такъв, свали арбалета, по-живо!