Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 191

— Значи можеш да престанеш с патетичните си намеци за непосредствената отговорност — каза мрачно Гералт. — Не е никой от нас. Ако си имал някакви съмнения в това, съм длъжен да ги разсея. Но си напълно прав, когато говориш за колективната отговорност. Сега тя е на всички нас. Изведнъж се превърнахме едновременно в съпрузи и бащи. Слушаме внимателно какво ще каже лекарят.

— Редовно, нормално хранене — започна да изброява Регис. — Никакъв стрес. Здрав сън. А скоро — и край на язденето.

Мълчаха дълго.

— Ясно — каза най-накрая Лютичето. — Имаме проблем, господа съпрузи и бащи.

— И то по-голям, отколкото предполагате — каза вампирът. — Или по-малък. Всичко зависи от гледната точка.

— Не разбирам.

— А би трябвало — промърмори Гералт.

— Тя поиска — обади се Регис след кратко мълчание — да приготвя и да й дам един силен и радикално действащ… медикамент. Смята го за лекарство против грижи. Много е решителна.

— Ти даде ли й го?

Регис се усмихна.

— Без да се посъветвам с другите бащи?

— Лекарството, за което тя моли — обади се тихо Кахир — не е чудотворна панацея. Имам три сестри, знам за какво говоря. Тя май си мисли, че вечерта ще изпие отварата, а на сутринта ще може да тръгне с нас на път. Нищо подобно. Поне десет дни дори не може да си мечтае да се качи на седлото. Трябва да й кажеш това, преди да й дадеш лекарството, Регис. А можеш да й го дадеш едва когато намерим легло за нея. С чисти завивки.

— Разбрах — кимна Регис. — Един глас „за“. А ти, Гералт?

— Какво аз?

— Господа — вампирът ги огледа с тъмните си очи, — не се правете, че не разбирате.

— В Нилфгард — каза Кахир, като се изчерви и наведе глава — по тези въпроси гласът на жената остава решаващ. Никой няма право да влияе на решението й. Регис каза, че жената иска да се възползва от… медикамент. Само заради това, единствено заради това започнах да мисля за предстоящото нещо като за свършен факт. И за последствията от този факт. Но аз съм чужденец и не разбирам вашите… Изобщо не трябваше да се обаждам. Извинете ме.

— За какво? — учуди се трубадурът. — Наистина ли ни вземаш за диваци, нилфгардецо? За примитивни племена, подчиняващи се на някакви шамански табута? Разбира се, че само жената може да вземе решение, това е нейно неотменно право. Ако Милва е решила да…

— Млъкни, Лютиче — обади се вещерът. — Млъкни, много те моля.

— Ти инак ли мислиш? — разпали се поетът. — Искаш да й забраниш или…

— Млъкни, по дяволите, иначе не гарантирам за себе си! Регис, както ми се струва, ти провеждаш сред нас нещо като референдум? Защо? Ти си медикът. Средството, за което тя моли… Да, средство, думата медикамент тук нещо не ми се връзва… Само ти можеш да приготвиш това средство и да й го дадеш. И ще го направиш, ако те помоли отново. Няма да й откажеш.

— Средството вече е готово. — Регис показа едно малко шишенце от тъмно стъкло. — Ако тя ме помоли отново, няма да й откажа. Ако ме помоли отново.

— Тогава за какво става въпрос? За нашето единомислие? За всеобщото одобрение? Това ли очакваш?

— Много добре знаеш за какво става въпрос — каза вампирът. — Прекрасно усещаш какво трябва да се направи. Но щом питаш, ще ти отговоря. Да, Гералт, точно за това става въпрос. Да, точно това трябва да се направи. И не, не аз очаквам това.