Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 189

— Ще ми подадеш ли ръката си? На мен, разбойника и бандита?

— Без колебание. Защото сега не е толкова лесно да се излъжа, колкото беше някога. И макар и да не търся подбудите, постепенно се уча на изкуството да поглеждам под маските.

* * *

Гералт замахна със сихила и разсече на две прелитащата покрай него пеперуда.

„След раздялата със Золтан и групата му — припомни си той — се натъкнахме в горите на група пътуващи селяни. Част от тях се разбягаха, когато ни видяха, други бяха спрени от Милва, която ги заплаши с лъка. Оказа се, че доскоро са били нилфгардски пленници. Бяха ги принудили да секат кедри, но няколко дни по-рано някакъв отряд нападнал стражите им и ги освободил. Сега се връщаха по домовете си. Лютичето много искаше да изясни кои са освободителите им и се зае да ги разпитва задълбочено.“

* * *

— Тези войни — повтори селянинът — служат на Бялата кралица. Громят Черните, и то как! Разправят, че са като горили в тила на врага…

— Като какво?

— Нали казах — като горили.

— Горили, по дяволите! — Лютичето се намръщи и махна с ръка. — Ох, хора, хора… Попитах какви знаци носеше армията им.

— Най-различни, господине. Особено конните. А пехотата — някакви червени.

Селянинът взе един клон и нарисува върху пясъка ромб.

— Ромб? — учуди се запознатият с хералдиката поет. — Не темерийската лилия, а ромб — емблемата на Ривия. Интересно. До Ривия оттук има поне двеста мили. Да не говорим, че армиите на Лирия и Ривия са напълно унищожени в битките в Дол Ангра и при Алдерсберг, а страната е окупирана от Нилфгард… Нищо не разбирам!

— Това е нормално — отсече вещерът. — Стига приказки. Да тръгваме.

* * *

— Ха! — извика поетът, който продължаваше да размишлява върху получената от селяните информация. — Сетих се! Не горили, а гериласи! Партизани! В тила на врага, разбирате ли?

— Разбираме — кимна Кахир. — С други думи, на тези територии действат партизани на нордлингите. Някакви подразделения, явно сформирани от остатъците от войските на Лирия и Ривия, разбити в средата на юли при Алдерсберг. Чувал съм за тази битка, когато бях при „катериците“.

— Смятам тази новина за утешителна — заяви Лютичето, горд с това, че точно той беше успял да разреши загадката с горилите. — Дори и селяните да са объркали хералдическите знаци, мисля, че най-вероятно си нямаме работа с темерийските войски. Не мисля, че до ривийските гериласи вече е достигнала новината за двамата шпиони, успели по тайнствен начин да избягат от бесилото, приготвено им от маршал Висегерд. Ако се натъкнем на тези партизани, имаме шанс да се измъкнем.

— Можем да разчитаме на това — каза Гералт, успокоявайки хвърлящата къчове Плотка, — но честно казано, предпочитам да не ги срещаме.

— Но нали това са твои сънародници, вещерю — каза Регис. — Нали ти казват Гералт от Ривия?

— Едно уточнение — каза вещерът. — Аз самият се нарекох така, защото звучи по-красиво. Име с такова допълнение предизвиква по-голямо доверие в клиентите ми.