Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 183

Джони го пусна. Търл бе хвърлил книгата на земята и вентилаторът случайно бе отгърнал корицата. И ето ти страница едно. Бяха изредени всички символи, заедно със значението им.

— Имаме всички позиции и координати на шестнайсет вселени! — възкликна Джони. След това се поотрезви. — Какво е търсил Търл?

Търл бе захвърлил книгата на пода с отвращение. Това личеше съвсем ясно. Джони продължи диска. Чу се цветиста психлоска псувня, което не им помогна кой знае колко.

За цели два дни на бюрото му седеше празен лист, без да напише нищичко върху него. А сега едва не счупи химикала си, като написа една цифра.

Джони се върна към един по-преден диск и се вгледа по-критично в колонката, която Търл следеше с лапата си. Символът отгоре й означаваше „Време на телепортация към за Психло“. Джони разбра. Търл се опитваше да намери незаето време на Психло, тъй че пратката му да не се сблъска с тази на някоя друга планета. Джони бе запомнил още от времето на обучението си в лагера, че психлосите не променят тези разписания десетки години наред. Като гледаше колко много планети изпращат и получават пратки от Психло, телепортационната им платформа сигурно работеше денонощно. Освен това бе останал с впечатлението, че на една планета не може да има повече от една платформа, защото се получава интерференция. Втората платформа можеше да бъде най-близко на петдесет хиляди мили, а тъй като диаметърът на Психло беше само около двайсет и пет хиляди, имаха само една площадка.

Тъй че, ако Търл не искаше да се сблъска с нечия друга руда или претопен метал, предназначен за купувачи или може би за военни цели, трябваше внимателно да подбере незаето време.

Ако се телепортираше руда или машини, ставаше бързо. Но за хората трябваше повече време. Търл не искаше да рискува със собствения си врат.

Числото, което написа с такова отвращение, като едва не счупи химикала си, беше „Ден 92“!

Беше принуден да се спре на период от време чак след пет месеца. От количеството кербанго, което беше погълнал, ставаше пределно ясно, че мисълта да прекара още пет месеца на „тази прокълната планета“, както сам се бе изразил, бе непоносима за него.

Бе принуден да избере следващата полугодишна дата за планетата Земя. И в крайна сметка до следващия ден се бе примирил с липсата на друга възможност.

Джони много се изненада, защото очакваше следващите дискове да покажат началните изчисления от работата по поправянето на площадката. Но нямаше нищо такова.

Търл отиде до друга каса и отвори ЗАДНАТА й ЧАСТ. Измъкна някакъв пакет и с двете лапи. Явно беше тежък.

Разопакова го и взе някакви големи клещи, с които можеше да се повдигне дори голям камък. Отвори ги на около четвърт инч и ги пъхна в пакета.

Отначало не се виждаше какво вади от там. След това го изпусна и то падна на пода. Търл яростно изпсува.

Наведе се с клещите и вдигна нещо сиво, не по-голямо от грахово зърно. За миг се видя петното на пода. Джони спря кадъра. Металният под бе пробит, и то доста дълбоко.

Търл успя пак да хване с клещите малкия предмет. Не беше никак лесно, понеже бе потънал навътре в пода. Постави го обратно на масата. Джони направи набързо едно изчисление. Знаеше приблизително колко е силен Търл. На базата на усилията му и теглото на Търл излизаше, че това малко късче метал тежи грубо казано около седемдесет и пет фунта.