Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 181

Обединяването на силите бе съвсем нова идея. Останалите трима винаги бяха считали болбодите за глупави, макар и силни, и сега го погледнаха с уважение.

— Никога, никой от нас, не е успявал да нанесе силен удар на психлосите — обади се хокнерът. — Но на мен наистина ми се струва, че не са психлоси. Странен кораб, странен знак. Тъй че, нищо чудно да се окаже фасулска работа да слезем долу като обединени сили и…

— Да ги смажем и да си поделим плячката — довърши толнепът.

Това вече граничеше с политиката. Тъй че малкият сив човек трябваше да се намеси:

— Ами ако те са онези?

Затова бяха тук, да решат точно този въпрос. Започнаха да разискват и предъвкват нещата. В крайна сметка единодушно решиха да действат с обединени сили. Всеки новодошъл можеше да се чувства поканен. Ще чакат да се върне малкият куриерски кораб, който малкият сив човек бе изпратил до базата, макар че можеха да минат месеци. Ако се върнеше с новината, че ОНЕЗИ са открити другаде, щяха да слязат, да ударят планетата и да си разделят плячката като компенсация за изгубеното време. Не изготвиха план за разпределяне на плячката, тъй като всеки си имаше свои идеи какво ще да стане, след като настъпи този момент. Приеха решението.

— Ами ако междувременно нещо се случи и разберем, че това са ОНЕЗИ? — попита малкият сив човек. Насилие, насилие. Военните нации приказваха само за насилие и смърт.

Ами, решиха те, това като че ли е политически въпрос, но ще импровизират. Ако се окаже, че това са онези, вероятно ще трябва да бъдат наказани с унищожение, тъй че се прилага същия план.

Малкият сив човек за пръв път виждаше командири на вражески кораби да достигнат съгласие по някой въпрос. Но времената бяха необичайни.

Като изключиха екраните, сивото човече посегна за още една таблетка Мелосмил, но я върна в шишенцето.

Дойде му на ум, че може да слезе долу и пак да посети възрастната жена. Може би имаше противоотрова срещу билков чай.

5

Бяха навели глави един до друг пред тъмно зеленото отражение на екрана. Бяха в малка стая на най-ниското ниво на базата в Африка, която преди бе служила като склад за олово. Джони за пръв път наблюдаваше плодовете на по-раншната си работа.

Имаше записи от десет дни и дисковете представляваха доста солиден куп. Данълдин обясни, че не е могъл да дойде по-рано. Много от пилотите завършваха и трябваше да положат последните си изпити. При толкова много работа щеше да е подозрително да замине за Африка. Освен това бе взел със себе си четиринайсет нови пилоти и Джони, и Стормълонг щяха да ги въведат в първите стъпки на бойните умения. Бяха добри момчета — шведи и германци. Кер обучаваше машинни оператори с пълна пара. Всяко племе искаше да има багер и ниско летящи камиони, които да използват като автобуси. Браун Лимпър продаваше на племената техника дори от съседните на тях мини, които фактически им принадлежаха и им бяха нужни оператори. Товарните рудни самолети разнасяха по целия свят машини и за тях трябваха пилоти. Ангъс бе дошъл с Данълдин, защото едва се въздържаше да не застреля Ларс Торенсон, като го срещаше.