Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 124

— Струва ми се, че това е достатъчно сериозно.

— Има и още — каза Браун Лимпър. — Устроил е засада на психлоски конвой, избил ги е безмилостно и е откраднал превозните им средства.

— Имаш ли доказателства за всичко това? — с шепот попита Търл.

— Свидетелите от племето са тук. А снимките от засадата, направени с пиктофон, всяка вечер се показват в Академията зад хълма. Ларс засне копие от тях.

— Смятам, че това е повече от достатъчно, за да се потърси справедливост — каза Търл. „Справедливост“ също бе нова дума за него.

— Има още. При предаването на двата билиона Галактически кредита, намерени в лагера, липсваха около триста. Това е кражба, измама.

Търл зяпна. Не заради липсата, разбира се. Зяпна заради двата билиона галактически кредита. Пред тях капаците на ковчезите, които трябваше да бъдат в гробището на Психло, изглеждаха като дребно ресто.

Трябваха му няколко минути, за да проумее чутото и каза на Ларс да му донесе нов патрон за дихателната маска. Ларс му подаде патрон и не забеляза, че бутона за електрическия ток е изключен.

Докато зареждаше новите патрони, мозъкът на Търл бясно работеше. Старият Нъмф? Сигурно. Значи слабоумният идиот не е бил толкова слабоумен в крайна сметка. Трябва да е мамил другите… трийсет години? Сигурно. Два билиона галактически кредита! Внезапно Търл промени плана си. Сети се точно какво ще направи. Тези два билиона ще заминат с три или четири запечатани ковчези, надписани „убити от радиация“, тъй че без да ги отварят, щяха да идат право в гробището. Досега плановете му не бяха толкова лесни. Заряза всички и пред него се откриха съвсем нови простори. Не само ще да успее, но и печалбата му ще е много по-голяма. Един проблясък и всичко се подреди по нов начин. Този план бе много по-безопасен от предишния. Много по-лесен. Никакво място за отчаяние.

Закритото заседание на тъмно продължи.

— Тогава — каза Търл — какъв е проблемът ти?

Много добре знаеше точно какъв е проблемът му. Този идиот не можеше да се докопа до животното Тайлър!

Браун Лимпър пак помръкна.

— Едно е да имаш обвинения. Друго е да хванеш Тайлър.

— Хъм — каза Търл, като се надяваше, че изглежда много умислен и угрижен (друга нова дума). — Я да видим. Ъ-ъ, хъм. В случая ще трябва да го привлечеш сам да дойде. — Това бе обичайна тактика за един началник на сигурността. — Не можеш да тръгнеш да го търсиш и да го намериш, тъй като лесно може да ти избяга или е твърде добре защитен. Тъй че, правилният подход е да го примамиш тук, далеч от защитниците му и да се нахвърлиш върху му.

Браун Лимпър стана, внезапно озарен от надежда. Каква блестяща идея!

— Последният път, когато той се развихри тук — прошепна Търл, стараейки се да не издава вълнението си — беше когато извършвахме телепортация. Ако сега пак извършим телепортация и той знае за нея, ще долети на секундата. Тогава ще ти падне в ръцете.

Браун Лимпър бе съгласен.

— Но — продължи Търл, — има още един проблем. Той използва собственост на компанията. Самолети, съоръжения. Ако всичко това лично ти принадлежи, би могъл да го изобличиш в огромна кражба.