Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 114

Търл винаги бе разбирал от работата си. Дори не си бе направил труда да прегледа материалите за случая. Над от хиляда години това бе шега сред началниците на охраната на тази планета. Много отдавна бяха измъкнали всички подробности от един наемник, добре разпитван в продължение на няколко дни. Четивото бе много приятно.

— Но твоите прадеди — безмилостно продължи Търл — са превзели само Кишангани. Изобщо не са продължили и не са превзели Киншаса.

Снит смътно знаеше за този факт, но се надяваше никога да не излезе на бял свят. Психлосите внезапно са попречили на някогашните им прадеди. Вече не знаеше какво да очаква.

— Виждаш ли — каза Търл, — работата е там, че Международната Банка е била превзета. — Надяваше се тъпият мозък да преглътне тези отявлени лъжи. — Галактическата Банка, намираща се в Системата Гредити, я е купила.

— Системата Гредити? — зяпна Снит.

— Ами да, — каза Търл, — Вселена Осем.

Това беше вярно, Галактическата Банка наистина се намираше там. Винаги подслаждаше лъжите с малко истина.

— Аха, — каза Снит, окончателно объркан. Най-добре ще е да внимава. Този психло иска да го измами. И преди се беше случвало. Застана нащрек.

— И ти ще си доволен да узнаеш, — продължи да лъже Търл, — че тази банка пое всички задължения на Международната, включително и тези към вас.

Бързият обрат на събитията почти зашемети Снит.

— Тъй че, като един от агентите на Галактическата Банка (де да бях!), аз съм упълномощен да ви платя. Но прадедите ви са свършили работата само наполовина, затова и ние ви плащаме наполовина. Това ще рече петстотин хиляди долара. — Чудеше се какво ли означава долар. — Сигурен съм, че тези условия ще ви задоволят.

Мъглата около Снит рязко се разсея. Не беше очаквал нищо!

— Да — нарочно каза той, — мисля, че ще мога да убедя хората си да приемат. — Уха! Щеше да раздаде по десет долара на всеки и останалото — само за него. Какво богатство!

— А сега някакви други проблеми? Къде сте настанени?

Снит каза, че са им дали цял „къртал“ от онзи град там горе, една квадратна миля къщи и сгради в покрайнините. В лошо състояние, но просторни като палати.

— Трябва да настоявате да ви дадат и униформи — каза Търл. Съществото пред него бе мръсно, носеше маймунска кожа, с кръстосани отпред бандажи с отровни стрели, а на островърхата му кожена шапка блестеше диамант. — Освен това трябва да се измиете, да си срешите козината. Трябва да имате по-боен вид.

Та това си беше чист укор на висшестоящ. Снит се ядоса. Той самият бе излъскан и изглеждаше добре, а също и хората му. Всичките му двайсет команди, всяка от по петдесет човека, се ръководеха от офицери, тренирани в най-висока степен. (Тук поуспокои темпото, надявайки се да не забележат, че във всяка команда имаше само по трийсет и пет човека поради глада.)

— А храна? — попита Търл.

Снит се стресна. Дали това психло можеше да чете мислите му?

— Храната е лоша — каза Снит. — Има много мъртъвци в старите къщи, но всички са стари, изсушени и не стават за ядене. Ще трябва да има клауза в бъдещия договор за по-добра храна!