Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 112

— Те се самоубиха след два дни — каза Джони. — След това попитах Кер дали е чувал за други случаи на самоубийство при психлосите и той ми разказа за някакъв инженер на планета, където някога той служил. На тази планета използвали някаква чужда раса и една нощ психлоският инженер се напил, убил един чужденец и след два дни се самоубил. Това бил единствения случай, за който той знаел. Освен това — Джони наблегна на тези думи — връщат на Психло всички трупове. Сигурно в тях има нещо, което не искат да бъде открито.

Групата се разшумя.

— Тъй че, аз предполагам, че на бебета на психлосите им вкарват нещо в главите, за да защитават технологията си.

Маккендрик и Ангъс бяха много заинтригувани.

— Значи това е била целта ни — каза Робърт Лисицата.

Ангъс отиде до самолета, за да донесе устройството. Маккендрик се запъти към едно от отделенията на спалното ниво, за да нагласи операционни маси. Данълдин и Тор излетяха до планинския връх, за да свалят два психлоски трупа, като Данълдин нарече себе си и Тор „двамината опечалени“.

Много скоро щяха да разберат прав ли е Джони или не.

Планетата наистина бе широко отворена за всякакви нападения.

Робърт Лисицата излезе, екипира една противосамолетна батарея и постанови денонощна повишена бойна готовност и постоянни разузнавателни полети. Една малка група, наброяваща по-малко от петдесет човека, между които само четири-пет пилота и една противосамолетна батарея, която не бе успяла да спре атакувалия мината самолет, трябваше да защитават цялата планета. Абсурд! Все пак той даде разпорежданията. Поне да имат локална защита.

8

— Кой си ти? — попита Търл. Ясно виждаше силуета на човека, който се криеше в сянката на стълба. Нощното небе бе кристално чисто, Луната осветяваше всичко, дори заснежените върхове на Роки Маунтинз блестяха.

Торенсон бе довел новодошлия при клетката на Търл по разпореждане на старши член на Съвета Стафър. Ларс изцяло отпадна от курса за обучение на пилости, след като при една от маневрите катастрофира, извади от строя самолета и си счупи врата. Бе назначен за „сътрудник по езиците“ към Съвета. Гипсовата яка около врата не му пречеше да говори. Беше му казано да заведе новодошлия до клетката, да прекъсне електрическия ток, да даде на психлоса и на новодошлия по едно миньорско радио и да се оттегли, без самият той да разполага с радио. Ларс много стриктно изпълняваше задълженията си. Прие новото си назначение при условие, че ще му бъде разрешено да разпространява фашизма сред племената. Така и той, и баща му бяха щастливи. Новодошлият буквално бе забил носа на земехода в клетката. Изведнъж Ларс си спомни, че бе пропуснал да каже на кадета, който бе на пост, да се отдалечи и се втурна обратно.

Търл гледаше новодошлия и се надяваше, че омразата му към животното няма да проличи през маската и в гласа му. Знаеше всичко за генерала на бригантите Снит. Като офицер от сигурността, военен офицер и политически отговорник на планетата, Търл бе добре информиран за дейността на тази банда. Като всички предишни офицери от сигурността, Търл бе приел съществуването на групата хора в дъждовните гори, които не можеха нито да заловят, нито да наблюдават, но които бяха установили симбиотична връзка с психлосите. Бригантите унищожаваха всички раси в близост до тях и бяха предали на тамошната мина стотици хиляди заловени пигмеи и банту. Единствената привлекателна страна на онази мина бе възможността от време на време да си купиш някое човешко същество и да го измъчваш. Да, Търл не само знаеше всичко за тях, но и лично се бе погрижил да ги транспортират до тук.