Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 115
Л. Рон Хабърд
Чак сега Търл си спомни, че тези бриганти бяха отявлени канибали. Поради тази причина в последните векове търговията им с психлосите бе позамряла. Той остро каза:
— Такава клауза не може да има!
Ако изгонеха тези същества, целият му план можеше да иде на кино. Преди се бе ровил из книгите на чинкосите и случайно бе попаднал на инфомацията, че животните странно защо са против канибализма. По някое време обмисляше възможността да използва бриганти при копаенето на злато, но първо бяха много далеч и второ, можеха да започнат да се оплакват от недостатъчно храна, тъй като човеците из тези райони бяха рядкост.
— През времето, за което сключите договора — каза Търл, — ще трябва да се задоволите да се храните с добитък.
— Има странен вкус — каза вождът на бригантите. Бе склонен да се съгласи по тази точка. Напоследък хората му трябваше да ядат доста водни бизони, маймуни и слонове. Но не трябваше да се показва прекалено сговорчив. По-добре да се пазари дълго. — Добре де, ако заплащането е добро…
Търл му каза, че скоро смята да ходи на Психло и лично ще им донесе заплатите от Галактическата Банка. А междувременно те трябва да изпълняват длъжността часовои и военна охрана на лагера и Съвета.
— Значи ще донесеш заплатите? — попита Снит.
— Целия половин милион?
— Да, имаш думата ми.
Думата на един психло? Снит каза:
— Аз и още шестима от моите хора ще дойдем с теб, за да видим какво правиш!
Макар Търл да не знаеше дали Имперското правителство ще иска да ги разпитва, защото ще им трябва важен и знаещ човек, Търл с готовност се съгласи. Кой го бе грижа какво ще стане със Снит, след като планът му се осъществи!
— Разбира се и добре дошли — усмихна се Търл.
— Естествено при условие, че ми помагате във всичко, докато тръгнем. Нещо друго?
Да, имаше още нещо. Снит извади изпод дрехите си някакъв предмет и внимателно приближи клетката. Постави го между решетките, по които в момента не течеше ток и се отдалечи на прилично разстояние.
Търл опъна веригата си и го вдигна от земята.
— Искат да ни платят с това — каза Снит. — Напечатана е само от едната страна и АЗ смятам, че може и да е фалшива!
Търл го поднесе на светлина. Какво беше това? Не можа да разчете буквите.
— Съмнявам се, че не можеш даже да го прочетеш — Търл отправи предизвикателство към Снит.
— Не, прочетох го — каза Снит. Самият той също не можеше да чете, но някой му го бе прочел. — Пише, че това е един кредит и важи при разплащане на дългове. А около снимката пише: „Джони Гудбой Тайлър, завоевател на психлосите“.
Точно това го притесняваше най-много. Защо се казваше, че психлосите са победени?
Мозъкът на Търл трескаво заработи.
— Наистина е фалшива, освен това лъжат!
— Така и си помислих — каза Снит.
Постоянно се опитваха да го измамят. Прадедите му бяха разбрали това. Мами, преди да те измамят, казваха те.
— Но ще ти кажа какво ще направя — каза Търл по миньорското радио. — Вие ще си знаете за кого наистина работите, но приемете да ви плащат с тези неща и не казвайте нищо, а като идем в Галактическата банка, ще ви обезщетя в твърда валута.