Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 115

Чак сега Търл си спомни, че тези бриганти бяха отявлени канибали. Поради тази причина в последните векове търговията им с психлосите бе позамряла. Той остро каза:

— Такава клауза не може да има!

Ако изгонеха тези същества, целият му план можеше да иде на кино. Преди се бе ровил из книгите на чинкосите и случайно бе попаднал на инфомацията, че животните странно защо са против канибализма. По някое време обмисляше възможността да използва бриганти при копаенето на злато, но първо бяха много далеч и второ, можеха да започнат да се оплакват от недостатъчно храна, тъй като човеците из тези райони бяха рядкост.

— През времето, за което сключите договора — каза Търл, — ще трябва да се задоволите да се храните с добитък.

— Има странен вкус — каза вождът на бригантите. Бе склонен да се съгласи по тази точка. Напоследък хората му трябваше да ядат доста водни бизони, маймуни и слонове. Но не трябваше да се показва прекалено сговорчив. По-добре да се пазари дълго. — Добре де, ако заплащането е добро…

Търл му каза, че скоро смята да ходи на Психло и лично ще им донесе заплатите от Галактическата Банка. А междувременно те трябва да изпълняват длъжността часовои и военна охрана на лагера и Съвета.

— Значи ще донесеш заплатите? — попита Снит.

— Целия половин милион?

— Да, имаш думата ми.

Думата на един психло? Снит каза:

— Аз и още шестима от моите хора ще дойдем с теб, за да видим какво правиш!

Макар Търл да не знаеше дали Имперското правителство ще иска да ги разпитва, защото ще им трябва важен и знаещ човек, Търл с готовност се съгласи. Кой го бе грижа какво ще стане със Снит, след като планът му се осъществи!

— Разбира се и добре дошли — усмихна се Търл.

— Естествено при условие, че ми помагате във всичко, докато тръгнем. Нещо друго?

Да, имаше още нещо. Снит извади изпод дрехите си някакъв предмет и внимателно приближи клетката. Постави го между решетките, по които в момента не течеше ток и се отдалечи на прилично разстояние.

Търл опъна веригата си и го вдигна от земята.

— Искат да ни платят с това — каза Снит. — Напечатана е само от едната страна и АЗ смятам, че може и да е фалшива!

Търл го поднесе на светлина. Какво беше това? Не можа да разчете буквите.

— Съмнявам се, че не можеш даже да го прочетеш — Търл отправи предизвикателство към Снит.

— Не, прочетох го — каза Снит. Самият той също не можеше да чете, но някой му го бе прочел. — Пише, че това е един кредит и важи при разплащане на дългове. А около снимката пише: „Джони Гудбой Тайлър, завоевател на психлосите“.

Точно това го притесняваше най-много. Защо се казваше, че психлосите са победени?

Мозъкът на Търл трескаво заработи.

— Наистина е фалшива, освен това лъжат!

— Така и си помислих — каза Снит.

Постоянно се опитваха да го измамят. Прадедите му бяха разбрали това. Мами, преди да те измамят, казваха те.

— Но ще ти кажа какво ще направя — каза Търл по миньорското радио. — Вие ще си знаете за кого наистина работите, но приемете да ви плащат с тези неща и не казвайте нищо, а като идем в Галактическата банка, ще ви обезщетя в твърда валута.