Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 110

— Може и да нямаме лиценз — каза Данълдин, след като бяха свършили, — но доста добре се справихме като психлоска погребална агенция. — Погледна надолу към равнините от главозамайващата височина и добави: — А може би „надгребална“ агенция?

Шотландците му се скараха за шегата — беше толкова зловеща.

Разчистиха пътя с булдозери и обърнаха първия танк с помощта на кран. Откараха машините до мината. Въпреки разпоредбите на компанията прибраха горивото, амунициите и дихателния газ под земята, за да не им пречат при евентуална атака. Бяха специалисти в нападенията на подобни резервоари.

Тор се върна, за да им помогне. Разказа им как някои от хората от племената видели отблясъците от битката и като разбрали, че са унищожени и последните психлоси, нарекли деня „Ден на битката на Тайлър“. Тор и няколко ловци отишли да ловуват в перията и се върнали с много дивеч, след което устроили голямо пиршество.

— Понякога е много хубаво да ме вземат за теб, Джони! Но по време на битката трябваше да изчезна. Не можеш да бъдеш на две места едновременно.

Тор забелязал конвоя точно когато излязъл от гората и останал на около двеста хиляди фута височина, за да помогне в случай на нужда. Бе записал цялата битка на пиктофонни дискове и се учуди, че никой не иска да ги види.

Уморени и щастливи, че не са под дъжда, всички се бяха отпуснали в огромните психлоски столове в залата за отдих. Джони преглеждаше въздушния трафик, разпечатан на принтера. Нищо необичайно. Захвърли хартията.

— Най-добре да се захващаме за работа — каза Джони.

Та те през цялото време БЯХА работили. Нима това, с което досега се бяха занимавали, не бе работа? Робърт Лисицата поклати глава. Ангъс погледна ръцете си, изранени от тежките фенери и от усилията му да отваря заключени врати. Данълдин просто гледаше в една точка и мислеше за безкрайно дългите полети, в които качваха мъртвите психлоси на върха. Полковник Иван направи с превързаната си ръка знак на Координатора да му преведе и като разбра какво бе казал Джони, посърна. Нима хората му досега не бяха избили всички психлоси, после почистваха с камиони лагера и правиха какво ли още не?

— Много ми е неприятно, но трябва да ви кажа, че тук дойдохме по съвсем друга работа — каза Джони.

Добре, но какво по…

— Тук сме — каза Джони, — за да разберем защо братята Чамко се самоубиха.

По дяволите братята Чамко. Та те бяха само едни психлоси, освен това се опитаха да убият Джони и …

И тъй, наложи се Джони да изнесе реч. От време на време спираше, за да може Координаторът да навакса с превода на руски.

Каза им, че все още не знаят дали планетата Психло функционира. Каза им за Галактическата банкнота и за всички раси, изброени на нея. Сети се, че в момента има една и им я подаде да я разгледат.

Разбираха много добре за какво им говори. Земята бе открита за контраатака. Ако планетата Психло все още съществува, щяха да ги нападнат с нови газови бомбардировачи. Освен това другите раси вероятно също имаха с какво да дойдат на Земята. И след като открият, че тук вече няма психлоси могат, стига да поискат, да унищожат хората.