Читать «Зайчета и хвърчила» онлайн - страница 3

Салът полека-лека се изравняваше с него.

— Какво има? — викна заекът.

— Не мога да я карам… Искам да сляза! — Броколи почти изхленчи последните си думи.

— Ще ти хвърля въже! — реши заекът — Но трябва много бързо да го вържеш за мачтата!

Броколи кимна.

Когато салът дойде на едно ниво с лодката, заекът метна на борда дебела намотка въже. Броколи го хвана и го уви около мачтата. Лодката стремително се носеше напред и въжето се натегна още преди той да успее да довърши възела.

— Дръж се! — подвикна му заекът.

В същия миг въжето се опъна с рязък тласък, лодката подскочи и заора нос във водата. Броколи за малко не падна през борда.

Заекът упорито придърпваше въжето и след няколко минути можа да прескочи в лодката.

— Е, синко, как стана така, че се возиш, а не знаеш къде отиваш? — попита той с усмивка, докато сръчно свиваше платното.

— Ами… — Броколи въздъхна и му обясни как е видял лодката и е заспал в нея.

— Къде живееш всъщност? — полюбопитства заекът.

— Детелиновото селце! — Броколи въздъхна — Далече ли е от тука?

— И още как! — заекът кимна — Доста съм ходил по реката, но чак толкова нагоре не съм се качвал. Със сал навярно пътят ще отнеме близо месец, ако не и повече!

— Но аз не съм спал цял месец!

— Наистина не си! — съгласи се заекът — Течението е много бързо, а и лодката си я бива… Със сала бих слязъл надолу за не по-малко от две седмици!

Броколи се замисли. Все пак, любопитството му бързо надделя. Той махна с лапа към синята ивица на хоризонта и попита:

— А какво е това?

Заекът проследи погледа му:

— Имаш предвид морето ли?

— Морето? — Броколи се ококори.

— Разбира се! Утре сутрин сме там и ще го видиш отблизо!

3. БРОКОЛИ И ОРЕХЧО

Да се пътува със сал, както откри Броколи, беше по-забавно, отколкото с лодката. Салът си имаше сламен навес, под който Орехчо бе разположил леглото си, малък мангал и по-голямата част от стоката — дъхави подправки от някакво градче, наречено Лисичата стъпка. Салът беше някак си по-уютен и Броколи бе наистина доволен да се вози на него. Освен това вече си имаше спътник и не се чувстваше самотен.

Орехчо бе пътувал много по реката и бе пълен с какви ли не интересни истории, които охотно разказваше. Още преди да се стъмни напълно, Броколи вече беше убеден, че е изтървал най-хубавите неща в живота си, като си бе стоял в Детелинотово селце.

— Наистина много си пътувал! — отбеляза зайчето, докато седяха край мангала и чакаха лападената яхния да се свари — Бих искал да съм пътешественик като теб! Вече реших — аз също ще пътувам…

— Бих казал, че ти вече си станал пътешественик! — Орехчо се засмя — Само че, нали уж беше решил да се връщаш вкъщи…

— Какво вълнувашо има в селцето? — Броколи изхъмка — Животът е толкова монотонен…

— Да, но… — Орехчо замислено разбърка яхнията — Е, не мисли, че се оплаквам, но винаги съм мечтал да си имам дом като твоя! Нали разбираш, след усилен труд на полето да се прибереш в познатото селце, където прозорчетата примамливо светят, огънят вкъщи гори, а цялотосемейство се е събрало за вечеря… Да се връщаш винаги на едно и също място!