Читать «Зайчета и хвърчила» онлайн - страница 41

— Каква грешка щях да направя! — Броколи се плясна по челото — Рижла бе права, наистина съм голям глупак!

Той бързо прекоси дворчето и отвори вратата.

Всички го гледаха, вцепенени от изумление. Първа се опомни мама Карфиолка. Тя изтича и го прегърна:

— Синко! Само колко си порастнал…

По бузите й се стичаха сълзи. Трогнат, Броколи нежно я целуна:

— Всичко е наред, мамо… Върнах се вече!

— Като че ли знаех, че ще дойдеш… Приготвила съм детелинови цветчета… Гладен си, нали?

— Добре дошъл у дома, сине! — татко Брюксел на свой ред притисна Броколи в прегръдката си — Много ми липсваше!

Братчетата и сестричетата на зайчето го обсадиха с радостни писъци:

— Какво ни носиш? Какви подаръци си ни приготвил?

— Не съм ви взел нищо… — Броколи се засмя — Но имам цял куп интересни истории за разказване…

— Оставете брат си на мира! — сгълча ги мама Карфиолка — Нека хапне и си почине, след това ще ни разказва!

Така и стана. Вечеряха — Броколи не си спомняше някога да е хапвал по-вкусна детелина. Натъпка се така, че едва мърдаше.

След като масата бе разтребена, той се намести по-удобно на стола си и поде разказа:

— Лодката беше прекрасна. Тясна, с висок нос и скосен бак, тя приличаше на готов за излитане лебед. Забелязах я още докато тичах с останалите надолу по хълма. Не я бях виждал друг път, но, Господи, беше прекрасна…

Затаили дъх, зайчетата слушаха с внимание и възторг.

info

Информация за текста

Източник: http://bukvite.com

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1886]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:55