Читать «Зайчета и хвърчила» онлайн - страница 2

Доста дълго той наистина лежа с лапи под тила и зяпа къдравите облачета, но лекото полюляване на вълните постепенно го унесе и Броколи заспа.

Той не усети нито как вятърът издува платното на лодката, нито как хлабаво вързаното въже се изпъва, отвързва се и цопва във водата. Броколи спеше дълбоко и не разбра, как вятърът и течението бързо понасят лодката надолу по реката…

2. БРОКОЛИ И МОРЕТО

Броколи спа непробудно целия следобед, проспа също и нощта, а и следващия ден — няма по-хубава приспивна песен от тази на реката и вълните.

Зайчето се събуди едва на втората сутрин, когато слънцето го погъделичка по носа…

И така, Броколи седна в люцерната и разтри очи само за да открие, че лодката безгрижно лети по течението с издуто от вятъра платно. В първия момент той си помисли, че Морковчо и останалите са му погодили някой номер и ей-сега ще изскочат от храстите на брега с весел смях. Брегът обаче… Броколи се намръщи. Не познаваше местата, край които прелиташе лодката. Освен това слънцето недвусмислено сочеше, че наистина е сутрин и зайчето осъзна, че е спало доста дълго — твърде дълго, за да могат приятелите му да му устройват просто някоя шега. Явно лодката го бе понесла по реката и сега бе безвъзвратно изгубен… Това малко го уплаши — не умееше да управлява лодка и дори не знаеше как да я насочи към брега. Все пак, каза си Броколи, нямаше начин нататък по реката да не срещне някой, който да има представа как да го върне вкъщи. Оставаше проблемът с вечерята, която бе пропуснал, със закуската, която нямаше да получи и с обяда, който май също щеше да му се размине… Стомахът му изкурка.

— Малко свежа детелина не би ми дошла зле! — отбеляза Броколи — Даже никак! Или пък чудесни маргаритки… Не бих се отказал дори от някоя вусна туфа репеи и…

Той си пофантазира малко на тема храна и почти се бе примирил, че ще се наложи да се задоволи с глътка речна вода, когато се сети върху какво е седнал — та нали лодката бе застлана с отлична и все още свежа люцерна!

Въпросът със закуската бе уреден и Броколи щастлив се зае да хруска постелката си.

Обяд дойде и отмина, а лодката все така стремително се носеше по течението. Зайчето непрекъснато се озърташе, но за нещастие не видя нито едно корабче наоколо — нито дори някой от така популярните по реката търговски салове. Нямаше кого да помоли за помощ и сега вече Броколи наистина започна да се плаши. Едно беше да се припичаш на слънцето и да се наслаждаваш на приключението, а съвсем друго — да знаеш, че тъмната страшна нощ ще те завари на открито и сам-самичък…

Късно следобед, когато той погледна напред, видя далеч-далеч пред носа на лодката широка синя ивица. Скоро след това по брега взеха да се мяркат селца и Броколи се обнадежди. Бе започнало да се мръква обаче, когато той най-сетне съзря един сал напред по течението. Управляваше го заек с шарена кърпа на главата.

Броколи се изправи в лодката и размаха лапи като крещеше:

— Там, на сала! Помощ! Помощ!

Заекът с кърпата се обърна и го погледна.

— Помощ! — Броколи заподскача още по-диво — Помогнете ми!