Читать «Зайчета и хвърчила» онлайн
Елена Павлова
Елена Павлова
ПЪРВА ГЛАВА
1. СТРАННАТА ЛОДКА
2. БРОКОЛИ И МОРЕТО
3. БРОКОЛИ И ОРЕХЧО
4. МИДЕНИЯТ ГРАД
ВТОРА ГЛАВА
1. „СЧУПЕНАТА КОТВА“
2. МИДЕНИЯТ ПАЗАР
3. ЛИСУГЕРЪТ СМРАДЛЬО
4. БРОКОЛИ И МОРЕТО
ТРЕТА ГЛАВА
1. ОРЕХЧО И ГАЩАТКО
2. КЕРВАНЪТ
3. КИСЕЛОТО СЕЛО
4. НАПАДЕНИЕТО В КЛЕНОВАТА ПЛАНИНА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
1. ИСТИНСКИТЕ РАЗБОЙНИЦИ
2. РИЖЛА
3. ШКЕМБО
4. БРОКОЛИ СЕ ИЗМЪКВА
ПЕТА ГЛАВА
1. МОТОРНАТА КОСТЕНУРКА
2. ФЕРИБОТ С ХВЪРЧИЛО
3. БРОКОЛИ И КОСТЕНУРКИТЕ
4. БРОКОЛИ ОТНОВО НА ПЪТ
ШЕСТА ГЛАВА
1. БРОКОЛИ В ПЛЕН НА КРАВИТЕ
2. ЛЕТНИЯТ ПРАЗНИК
3. НА ЛОВ ЗА ЧУДОВИЩЕТО
4. РОРО И КРАВИТЕ
СЕДМА ГЛАВА
1. ВЕСЕЛИТЕ НЕВЕСТУЛКИ
2. ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦ ПЕРУШИНКО
3. „КРИВИТЕ БРЯСТОВЕ“
4. НЕВЕСТУЛКИТЕ И ФАЛКО
ОСМА ГЛАВА
1. ХВЪРЧИЛОТО
2. ВИДРАТА ВЪЛНИЧКА
3. КАРТОФЧО ЧАКА НА КЕЯ
4. БРОКОЛИ СЕ ВРЪЩА У ДОМА
info
Елена Павлова
Зайчета и хвърчила
ПЪРВА ГЛАВА
НАДОЛУ ПО РЕКАТА
1. СТРАННАТА ЛОДКА
Лодката беше прекрасна. Тясна, с висок нос и скосен бак, тя приличаше на готов за излитане лебед. Триъгълното платно на мачтата беше като разперени криле…
Броколи забеляза лодката още докато тичаше с останалите зайчета надолу по хълма. Не я бе виждал никога преди и нямаше представа на кого може да е, но, Господи, беше прекрасна! Той я посочи на Детелинка:
— Мислиш ли, че ще ни позволят да се повозим?
Зайката бежешком сви рамене:
— Защо пък не? Такава хубава лодка сигурно си има добър стопанин!
След няколко секунди вече бяха на брега и със смях се хвърлиха в реката. Морковчо поде обичайните си номера — гмуркаше се, плуваше под водата и дърпаше останалите за опашката. Тревичка го издебна и го напръска хубавичко когато той се показа да си поеме дъх, после всички заедно дълго се гониха през плитчините…
Когато накрая се измориха и излязоха да се попекат на слънце, лодката все още беше на същото място.
— Интересно, чия ли е? — Броколи седна на пясъка — Сигурно е пристигнала сутринта, защото щяхме да научим за някой чужденец, ако се е появил вчера…
— Лодка като лодка! — Морковчо изсумтя — В малко селце като нашето чужденците просто идват и си отиват, знаеш…
Любопитството на Броколи не можеше да бъде задоволено така лесно. Останалите зайчета лека-полека задрямаха под ласкавите слънчеви лъчи. Той обаче продължаваше да наблюдава лодката. Накрая не издържа, стана и се приближи до нея.
Отблизо бе още по-красива. Снежнобелият й борд миришеше на прясна боя, на смола и на още нещо непознато, чийто аромат направо спираше дъха — Броколи не знаеше, че всъщност така ухае приключението. Той поглади с лапичка лодката, но това някак си не му беше достатъчно. Бе прочут с неутолимото си любопитство в цялото Детелиново селце, така че промърмори:
— Такава лодка просто трябва да си има добър собственик! Няма начин да ми се разсърди, че съм я разгледал! — след което ловко скочи на борда.
Дъното бе застлано с уханна люцерна. На носа имаше стар компас в тежък и зеленясал меден обков, украсен с непонятни рисунки. Под него, в плетен лозов кош, се намираха навити на рула карти.
— Колко интересно! — Броколи се изтегна върху люцерната — Лодката се носи по реката, а смелият капитан гледа небето и…
