Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 6
Паулу Коелю
Размърда се и болката се усили. Появиха се множество светещи точки, ала Вероника разбра, че това не са звездите от рая, а последица от силните страдания.
— Дойде в съзнание — чу тя женски глас. — В момента сте с двата крака в ада, възползвайте се!
Не, това не можеше да е истина, този глас я заблуждаваше. Не беше в ада — усещаше силен студ, а от устата и носа й излизаха пластмасови тръбички. Една от тези тръбички бе напъхала дълбоко в гърлото й и я задушаваше.
Размърда се, за да я извади, но ръцете й бяха вързани.
— Шегувам се, не сте в ада — продължи гласът. — По-лошо е от ада, където всъщност никога не съм била. Намирате се във „Вилет“.
Въпреки болката и чувството, че се задушава, Вероника за част от секундата разбра какво се е случило. Бе направила опит за самоубийство, но някой се бе появил навреме и я бяха спасили. Може да е била монахиня или приятелка, дошла да я посети без предупреждение, или пък някой, който е решил да й върне отдавна забравена книга. Така или иначе, бе оцеляла и се намираше във „Вилет“.
„Вилет“, прочутата и страховита лудница, която съществуваше от 1991-а — годината на независимостта на страната. По онова време група европейски предприемачи, убедени в това, че разделянето на бивша Югославия ще стане по мирен път (и наистина в Словения войната бе продължила само единадесет дни), бяха получили разрешение да открият болница за душевно болни в бивша казарма, изоставена заради скъпо струващата поддръжка.
Една след друга обаче започнаха войни: най-напред в Хърватия, после в Босна. Предприемачите се разтревожиха: парите за инвестицията идваха от капиталисти от най-различни краища на света, не знаеха дори и имената им, така че бе невъзможно да се срещнат с тях, да се оправдават, да ги молят да проявят търпение… Разрешиха проблема, като въведоха практики, които никак не бяха препоръчителни за една психиатрия, и за младата нация, която току-що бе излязла от един толерантен комунистически режим, „Вилет“ започна да символизира най-лошото от капитализма: достатъчно бе да платиш, за да си осигуриш място вътре.
И много хора, когато поискаха да се освободят от член на семейството заради спорове относно наследство (или неморално поведение), даваха цяло състояние и получаваха медицинско свидетелство, което разрешаваше хоспитализирането на проблемните деца или родители. А други, за да се спасят от дългове или да оправдаят някои свои постъпки, които можеха да ги вкарат за дълги години в затвора, престояваха известно време в психиатрията и излизаха оттам, освободени от финансови задължения и съдебни процеси.
„Вилет“ — мястото, откъдето никой никога не бе успял да избяга. Мястото, където истинските луди — изпратени там от правосъдието или от други болници — се бяха смесили с онези, които бяха набедени или се преструваха на луди. В резултат на това бе настъпила истинска бъркотия и пресата непрекъснато публикуваше истории за малтретирания и злоупотреби, въпреки че никога не бе получавала разрешение да влезе и да види какво става там. Правителството разследваше получените сигнали, но не успяваше да намери доказателства, а акционерите заплашваха, че ще разтръбят колко е трудно да се влагат чужди инвестиции в тази страна, и институцията продължаваше да съществува, като ставаше все по-стабилна.