Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 4

Първата причина бе, че всичко в живота й бе едно и също и след като преминеше младостта, щеше да настъпи разрухата, старостта щеше да започне да оставя необратими следи, щяха да дойдат болестите, а приятелите — да си отидат. В крайна сметка животът занапред нямаше да й донесе нищо хубаво, дори напротив, поводите за страдание щяха да се увеличат многократно.

Втората причина бе по-философска: Вероника четеше вестници, гледаше телевизия и следеше това, което става по света. Нещата вървяха в погрешна посока, а тя нищо не можеше да стори, за да поправи положението, и това я караше да се чувства съвсем безполезна. Впрочем след малко й предстоеше последното събитие в живота й, а то обещаваше да бъде различно: смъртта. Написа писмото до списанието, спря да мисли по въпроса и се съсредоточи върху по-важни неща, по- близки до това, което изживяваше — или доживяваше — в тази минута.

Опита се да си представи какво е да си мъртъв, но съвсем безуспешно. Така или иначе, нямаше нужда да се безпокои за това, тъй като щеше да го разбере след няколко минути. Колко ли минути щяха да бъдат? Нямаше представа. Радваше се обаче, че ще узнае отговора на въпроса, който всички си задаваха: съществува ли Бог?

За разлика от много хора, това не беше най-голямото вътрешно противоречие в живота й. По време на бившия комунистически режим официалното образование твърдеше, че животът свършва със смъртта, и тя накрая свикна с тази мисъл. От друга страна, поколението на родителите й, а също и на техните родители все още ходеше на църква, на поклонения, молеше се и бе абсолютно убедено, че Бог чува това, което хората казват.

На двайсет и четири години, след като бе изживяла всички позволени неща — а те не бяха малко, — Вероника почти бе сигурна, че всичко свършва със смъртта. Ето защо бе избрала самоубийството: то бе свобода. Забрава навеки.

Дълбоко в сърцето й обаче оставаше съмнението: а ако Бог наистина съществува? Хиляди години цивилизация бяха превърнали самоубийството в табу, в престъпление спрямо религиозните норми: човек се бори, за да оцелее, а не за да се предаде. Човешката раса трябва да се размножава. На обществото му е необходима работна ръка. На семейството му е нужна някаква причина, за да не се разпадне, след като любовта угасне, а на държавата й трябват войници, политици и артисти.

„Ако Бог съществува, в което аз, откровено казано, не вярвам, ще си даде сметка, че човешките възможности за разбиране си имат граници. Именно Той е създал този объркан свят, изпълнен с мизерия, несправедливост, алчност, самота. Вероятно е имал хубави намерения, но резултатите са много лоши; ако Бог съществува, би трябвало да е благосклонен към създанията, решили да напуснат по-рано тази земя, дори би могъл да ни помоли да Му простим, че ни е накарал да преживеем всички тези неща.“

По дяволите табутата и суеверията! Религиозната й Майка казваше: „Бог знае миналото, настоящето и бъдещето.“ В такъв случай той я е пратил на този свят с пълното съзнание, че в един момент тя ще сложи край на живота си, и нейната постъпка не би трябвало да Го шокира.