Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 27

Секретарят си ровеше из папките.

— Какво ли е направил? — попита Ваймс.

— Нищо. Това беше. Ама съвсем нищичко.

Ваймс сбръчка чело, щом мислите му се оформиха около една нова мисъл.

— Доброволец? — произнесе той.

— Да.

— Не е бил принуден да се запише?

— Той искаше да се запише. А ти каза, че трябва да е някаква шега, а аз казах, че е редно да се опитаме да наберем повече етнически малцинства в Стражата. Нали си спомняш?

Ваймс се опита. Не беше лесно. Смътно си спомняше, че се напи, за да забрави. Това, което обезсмисли опита беше, че вече не можеше да си спомни какво точно се опитва да забрави. В крайна сметка, той просто пи, за да забрави за пиенето.

Мрежата с хаотичния асортимент от спомени, които той дори и не се опитваше вече да удостои с името „памет“, не извади нищо, което да го подсети.

— Така ли? — отвърна безпомощно.

Уанз сключи ръце върху писалището и се наведе напред.

— Слушай сега, Капитане. Негова Светлост иска обяснение. Не искам да бъда принуден да му докладвам, че капитанът от Нощната Стража и хал-хабер си няма за това какво става сред хората под негова, ако мога да използвам най-общо термина, команда. Подобни неща водят само до неприятности, задават се въпроси, такива ми ти работи. А ние не искаме това, нали. Нали?

— Не, сър — промълви Ваймс.

Смътният спомен за някой, който настойчиво му говореше в „Грозда“ се опитваше виновно да изскочи от дъното на съзнанието му. Това със сигурност не беше джудже, нали? Във всеки случай, не и ако не променяха коренно определението за джудже.

— Разбира се, че не искаме — каза Уанз. — Заради старите времена. И т.н. Така че, аз ще измисля нещо, което да му кажа, а ти, Капитане, ще се погрижиш да откриеш какво става и да му сложиш край. Дай на това джудже един кратък урок за това какво ще рече да си страж, разбрахме ли се?

— Ха-ха — дисциплинирано отговори Ваймс.

— Моля? — рече Уанз.

— О! Помислих си, че беше шега. Сър.

— Виж какво, Ваймс, проявявам много голямо разбиране. Предвид обстоятелствата. А сега, искам да идеш там и да оправиш това. Разбра ли?

Ваймс отдаде чест. Черното униние, което винаги се спотайваше, готово да се възползва от трезвеността му, се намести върху езика му.

— Съвсем прав сте, г-н Секретар — отговори той. — Ще се погрижа той да научи, че арестуването на крадци противоречи на закона.

Съжали, че изобщо го е казал. Ако не казваше подобни неща, сега щеше да е къде-къде по-добре — Капитан от Дворцовата Стража, голям човек. Давайки му Нощната Стража, Патрицият си беше направил малка шега. Но Уанз вече четеше нов документ на писалището си. Ако беше забелязал сарказма, не го показа.

— Много добре — каза той.

Скъпа Мамо! [пишеше Керът] Този ден мина много по-добре. Отидох в Гилдията на Крадците и арестувах главния Негодник и го завлякох до Двореца на Патриция. Предполагам, че повече няма да създава неприятности. А Г-жа Пам казва, че мога да остана на тавана, тъй като винаги е от полза да има някой мъж наоколо. Това стана, защото през нощта в една от Стаите на Момичетата имаше някакви Пияни-Заляни мъже, дето вдигаха Шум, и аз се наложи да си поприказвам с тях и те Оказаха Съпротива, а един от тях се опита да ме нарани с коляно, но аз си бях с Предпазителя, а Г-жа Пам казва, че си бил счупил Пателата, но не се наложи да плащам за нова.