Читать «Френски акцент» онлайн - страница 8

— Предупреди ги, че тялото е в окаяно състояние — натъртих аз.

— Как ще се придвижите дотам? — попита Роуз. — Щях да ви предложа да се отбиете тук и да вземете служебния автомобил, но Чък го закара да му сменя маслото.

— Мислех, че е болен.

— Появи се преди петнайсет минути и излезе с колата.

— Е, Роуз, няма как, ще ида с моя автомобил. Ще ми трябват „Лума-лайт“-ът, разклонител и канап. Прати някого да ми ги донесе, нека ме чака на паркинга. Ще се обадя, щом приключа.

— Нека ви предупредя, че Джийн е много притеснена.

— Какво има пак? — попитах изненадана.

Джийн Адамс беше домакинка на службата и рядко проявяваше чувства, камо ли пък притеснение.

— Доколкото разбрах, са изчезнали парите за кафето — до последния цент. Знаете, че не за пръв път…

— Дявол го взел! — възкликнах аз. — Къде ги е държала?

— Заключвала ги е в чекмеджето на бюрото си. Както личи, ключалката не е била разбита, но днес сутринта, когато Джийн бръкнала в чекмеджето, парите ги нямало. Сто и единайсет долара и трийсет и пет цента.

— Докога ще продължава това! — троснах се аз.

— Предполагам, не знаете, че напоследък изчезват дори сандвичите, които колегите оставят в помещението за отдих — продължи Роуз. — Миналата седмица Клита си забравила клетъчния телефон върху бюрото и на другия ден — ни телефон, ни дявол. Същото сполетя и доктор Райли. Оставил си скъпата писалка в джоба на престилката. На другата сутрин писалката я нямало.

— Да не би да са чистачките, които идват след работно време?

— Не е изключено — рече Роуз. — Но без да обвинявам никого, доктор Скарпета, се опасявам, че е вътрешен човек.

— Така си е, не бива да обвиняваме никого. Има ли добри новини днес?

— Засега — не — отвърна делово Роуз.

Беше ми секретарка още от деня, в който ме назначиха за главен съдебен лекар, което ще рече, че е организирала живота ми, кажи-речи, от самото начало на моята кариера. Роуз притежаваше умението да е в течение на всичко, което става около нея, без обаче да се забърква в неприятности. Не допускаше доброто й име да бъде опетнено и макар подчинените ми да й имаха страха, възникнеше ли някакъв проблем, тичаха първо при нея.

— Погрижете се за себе си, доктор Скарпета — допълни жената. — Звучите ужасно. Защо поне веднъж не пратите Джак да свърши работата, а вие да си останете вкъщи?

— Ще ида с моята кола — рекох, тъкмо когато мъката отново ме плисна като мощна вълна, което се усети и в гласа ми.

Това не убягна на Роуз, но тя не каза нищо — чувах как прехвърля документите и хартийките по писалището си. Знаех, че й се иска да ме утеши, аз обаче нямаше да го допусна.

— Все пак не забравяйте да се преоблечете, когато тръгнете да се връщате с автомобила — напомни ми накрая тя, сякаш това щеше да ми е първият път, когато ще оглеждам разложен труп.

— Благодаря ти, Роуз — рекох й.

3.

Включих алармата, заключих къщата и запалих осветлението в гаража, където отворих големия дрешник от кедрово дърво с дупчици за проветряване в горния и долния край. Вътре в него бяха туристическите обуща, ботушите, кожените ръкавици и непромокаемата мушама с покритие, което ми приличаше на восък.