Читать «Френски акцент» онлайн - страница 212

— Обувки и чорапи?

— Ботинки. И черни чорапи.

— Накити?

— Пръстен и часовник.

— А бельото, сутиенът?

Тя ме погледна и подсмръкна, сякаш е настинала.

— Важно е да знам тези неща — поясних аз.

— За Чък е вярно — каза ни в клин, ни в ръкав Андерсън. — Но не съм го предлагала аз. Тя настоя.

— Коя тя? Брей ли? — веднага я подхванах аз.

— Премести ме от нравствената полиция в отдел „Убийства“. Искаше да те разкара по-далеч от управлението — обърна се тя към Марино. — От доста време изкарваше луди пари от хапчетата и не знам още от какво, освен това се тъпчеше с лекарства и те беше взела на мушка. — Андерсън отново насочи вниманието си към мен и изтри носа си с опакото на дланта. Бръкнах в дамската си чанта и й подадох хартиени кърпички. — Вас също искаше да отстрани — добави тя.

— Беше си очевидно — казах аз. Стори ми се невероятно, че жената, която одумваме, лежи смляна от бой в другия край на къщата и преди малко съм правила оглед на трупа й.

— Знам, че беше със сутиен — допълни Андерсън. — Обичаше да носи деколтета или да разкопчава горното копче на блузите. После се навеждаше, така че да се виждат гърдите й. Правеше го непрекъснато, дори в службата, понеже й харесваше да гледа реакциите.

— Какви реакции? — попита Марино.

— Как какви, всички се зазяпваха. Или полите с цепки, които си изглеждаха съвсем прилично, освен когато тя седнеше и кръстосаше крака… Казах й да не се облича така.

— Какви реакции? — повтори Марино.

— Все й повтарях да не се облича така.

— Иска се голяма смелост някаква си полицайка с нисък чин да прави забележки за дрехите на шефката си.

— Смятах, че полицаите не бива да я виждат в тоя вид, да я зяпат.

— И ти я ревнуваше, а?

Андерсън не отговори.

— Обзалагам се, Брей е знаела, че разпалва ревността ти и те изважда от релси. Това й е доставяло удоволствие. Дразнела те е, а после те е оставяла да се мяташ като риба на сухо.

— Беше с черен сутиен — каза вече на мен Андерсън. — Обточен отгоре с дантела. За другото не знам.

— Използвала те е за момиче за всичко, нали? — не мирясваше Марино. — Превърнала те е в своя слугиня, Мара Пепеляшка. Освен че си пласирала лекарствата, какво друго те е карала да правиш?

Андерсън вече бе вън от кожата си от яд.

— Пращаше ли те да й миеш колата на автомивката? Така поне шушукат хората. Всички те взимат на подбив, понеже тя те е превърнала в своя подлога. Най-тъжното е, че сигурно нямаше да си толкова вързана като следователка, ако Брей те беше оставила да си вършиш работата. Но ти така и нямаше възможност да разбереш дали ставаш за тази работа, понеже тя те разиграваше като маймуна и те правеше за смях. Но от мен да го знаеш. Щяла е да преспи с теб точно толкова, колкото и с марсианците. Жени като нея не спят с никого. Те са като змиите. Не им трябва никой, та нощем да ги топли.

— Мразя я — избухна Андерсън. — Държеше се с мен като с добиче.

— Защо тогава се мъкнеше тук? — поинтересува се Марино.

Жената се вторачи в мен, сякаш изобщо не го е чула.