Читать «Френски акцент» онлайн - страница 211

— Могат, разбира се, стига да не следят хората — тросна се той и сега вече беше време да се намеся и аз.

— Бяхте спрели пред кооперацията на секретарката ми — рекох й. — Дори и да не сте били вие, беше човек именно с тази кола. Мен ме следяха. Роуз също.

Андерсън мълчеше като риба.

— И дали случайно адресът на електронната ти поща не е M-A-Y-F-L-R? — казах буква по буква.

Младата жена си духна на дланите — да ги стопли.

— Да бе, как забравих! — възкликна Марино. — Раждана си през май. На десети май в Бристол, щата Тенеси. Ако искаш, ще ти кажа и осигурителния ти номер и адреса.

— Знам всичко за Чък — вметнах аз.

Тя съвсем се притесни и уплаши.

— Записахме с видеокамера как онова приятелче Чъки краде от моргата лекарства с рецепта. Това известно ли ти е?

Андерсън въздъхна тежко. Всъщност още не разполагахме с видеозапис.

— А това са доста пари. Предостатъчно, та вие с Чък и дори Брей да си живеете като царчета.

— Той крадеше хапчетата, не аз — отсече Андерсън. — И не съм го карала аз.

— Преди си работела в нравствената полиция — напомни й Марино. — Знаеш къде да пласираш тези лайна. Обзалагам се, че ти си в дъното на далаверата, понеже колкото и несимпатичен да ми е Чък, той не се занимаваше с такива неща, преди ти да се появиш на сцената.

— И следяхте мен и Роуз, за да ни сплашите — обобщих аз.

— Като полицай имам право да действам в целия град — изтъкна Андерсън. — Непрекъснато обикалям нагоре-надолу. Дори и да съм карала след вас, това още не значи, че съм го правила от някакви задни подбуди.

Марино стана от стола и изсумтя погнусено.

— Я ела — рече й той. — Хайде да се върнем в спалнята на Брей. Нали си много добра детективка, ела да видиш кръвта и мозъка, с които е оплескана цялата стая, и ми кажи какво според теб се е случило. Щом не си следила никого и нямаш пръст в далаверите с лекарства, защо не се върнеш на работа и не ми помогнеш в разследването на случая, детектив Андерсън? — натърти Марино.

Тя пребледня като платно. В очите й, досущ на подплашена сърна, се мярна ужас.

— Е, сега я втасахме! — възкликна Марино и се намести до нея на канапето. — Тежко ти е, значи? Това ще рече, че не можеш да присъстваш и на аутопсията в моргата, а? Май не изгаряш от желание да си вършиш работата? — Той сви рамене и след като отново се изправи, закрачи напред-назад, клатейки глава. — Казвах ли ти аз, че тая работа не е за хора със слаби нерви. Лицето на Брей прилича на кюфте…

— Престани!

— И гърдите й са изръфани целите…

Очите на Андерсън се напълниха със сълзи и тя захлупи лице върху дланите си.

— Както личи, някой не е могъл да удовлетвори нагона си и му е отпуснал края, отприщил е яростта си и си го е излял на нея. Обезобразил я е, да си рече човек, че й е отмъщавал лично.

— Престани, ти казах! — изкрещя младата жена.

Марино млъкна и се втренчи в нея, сякаш е математическа задача, написана с тебешир върху черна дъска.

— Детектив Андерсън — намесих се отново аз. — Как беше облечена Брей, когато дойдохте снощи?

— В тънка зелена блуза. Май от атлаз — отвърна тя с разтреперан глас. — И черен кадифен панталон.