Читать «Огнено жертвоприношение» онлайн - страница 3

Кимнах.

— Съществува теория, че аурата на пирокинетиците ги предпазва от изгаряне. Ръцете ви са били твърде близо до неговата аура, до собствената му защита.

Той се вторачи в мен.

— Може би тъкмо така е станало. Удрях го в стената отново и отново. Той крещеше: „Ще те изгоря! Ще те изгоря жив!“ После пламъкът пожълтя, стана съвсем обикновен и започна да гори. Оставих го да се запали и се втурнах за пожарогасителя. Не можахме да загасим огъня по тялото му. Пожарогасителите гасяха стените и всичко друго, но не и него. Сякаш огънят изпълзяваше от самите му вътрешности. Потушавахме пламъците, но те пак избухваха, още по-силни. Накрая той целият се превърна в огън.

Погледът на Маккинън бе отнесен и изпълнен с ужас, сякаш се бе пренесъл там.

— Той не умираше, госпожице Блейк, както би трябвало. Крещя много дълго, а ние не можехме да направим нищо. Абсолютно нищичко — гласът му постепенно заглъхна. Той просто си седеше и гледаше в нищото.

Почаках. После повторих въпроса си:

— Защо дойдохте, капитане?

Той премигна и потрепери, сякаш се стресна.

— Струва ми се, че си имаме работа с още един подпалвач, госпожице Блейк. Долф каза, че ако някой може да помогне да предотвратим загубата на човешки живот, това сте вие.

— Строго погледнато, екстрасензорните способности не са свръхестествени. Това е просто талант, като мятането на топката в бейзбола.

Той поклати глава.

— Онова, което тогава видях да умира на пода в полицейския участък, не беше човек. Не би могло да е човек. Долф каза, че вие сте експерт по чудовищата. Помогнете ми да заловя това чудовище, преди да е започнало да убива.

— Все още не е убил никого? Нанесъл е само имуществени щети, така ли?

Той кимна.

— Възможно е да загубя работата си заради срещата с вас. Трябваше да подам рапорт и да получа разрешение от началниците. Засега сме изгубили само няколко сгради. Искам нещата да си останат така.

Бавно вдишах и издишах.

— Ще се радвам да помогна, капитане, но, честно казано, не виждам какво бих могла да направя.

Той извади дебела папка и ми я подаде.

— Ето всичко, с което разполагаме. Прегледайте го и ми се обадете довечера.

Взех папката и я поставих в средата на бюрото.

— Телефонният ми номер е в папката. Обадете ми се. Може би не се касае за подпалвач, а за нещо друго. Но каквото и да е, госпожице Блейк, е способно да се къпе в пламъци и да не изгори. Преминава през сгради и разпръсква огън, сякаш ръси вода. Уж в сградите няма нищо лесно възпламенимо, госпожице Блейк, а избухват в пламъци, сякаш са напоени със запалителна течност. При тестовете в лабораторията се оказва, че дървеният материал е чист. Сякаш извършителят може да заставя огъня да прави неща, които по физичните закони са невъзможни.

Той погледна часовника си.

— Закъснявам. Опитвам се да ви включа в случая по официалния път, но се боя, че ще изчакат, докато започнат да умират хора. Аз не искам да чакам.