Читать «Огнено жертвоприношение» онлайн - страница 5

— Сънят под въздействие на лекарства не е като нормалния сън.

— Не, просто сънищата са по-лоши.

Точка за него.

— Какво се случи, Лари?

— Учудих се, че не ми зададе този въпрос веднага.

— Аз също, но не исках да те питам пред лекаря. Ако започнеш да задаваш въпроси на пациента, лекарите обикновено се заемат с друг болен. Исках да разбера от хирурга, който е зашил раната, доколко сериозно си пострадал.

— Само няколко шева — отвърна той.

— Двайсет.

— Осемнайсет — уточни той.

— Закръглих.

— Не е необходимо. Осемнайсет са ми достатъчни — той направи гримаса. — Защо боли толкова много?

Може би въпросът беше реторичен, но аз все пак отговорих:

— При всяко движение на ръка или крак работят мускулите по гърба. Движенията на главата и раменете също се предават на мускулите на гърба. Никога не се сещаш за гърба си, докато не те заболи.

— Страхотия — промърмори той.

— Стига си го увъртал, Лари. Разкажи ми какво се случи.

Спряхме зад дълга колона от автомобили, които чакаха на светофара на „Олив“, притиснати между два търговски центъра. Пред този отляво имаше фонтани. В него се намираше магазинчето за чай и подправки, откъдето си купувам кафе. Отдясно се виждаха „Стрийтсайд Рекърдс“ и един китайски ресторант. Ако пътуваш по „Балас“ по обед, винаги имаш достатъчно време да разгледаш магазините от двете страни.

Лари се усмихна, после лицето му се разкриви в гримаса.

— Трябваше да промуша с кол два трупа. Жертви на вампир, които не искаха да възкръснат като вампири.

— Да, спомням си, бяха оставили завещание. Напоследък почти цялата тази работа я вършиш ти.

Той се опита да кимне и застина рязко.

— Боли ме дори когато си наведа главата.

— Утре ще те боли повече.

— Аха, благодаря, шефе. Супер, че ми го каза.

Свих рамене.

— Ако те излъжа, няма да те боли по-малко.

— Някой казвал ли ти е, че имаш ужасен подход към болните?

— Много хора.

— Хм — едва чуто произнесе той. — Вярвам ти. Тъкмо бях приключил с телата и си събирах багажа, когато една жена вкара още едно. Бил вампир, но без съдебна заповед за ликвидиране.

Аз се намръщих.

— Но ти не би работил с тяло без документи, нали?

— Не, разбира се — смръщи чело в отговор той. — Няма ли заповед, казах, значи няма и убит вампир. Пробождането на вампир без заповед си е убийство. Не искам да ме пратят на съд само защото някой е сгафил с документите. Обясних им го съвсем ясно.

— На кои? — попитах аз и подкарах бавничко напред с колоната, по-близо до светофара.

— В моргата дойде още един служител. Двамата с жената излязоха да потърсят изгубените документи, а аз останах с вампира. Беше сутринта. Така или иначе, нямаше къде да ходи.

Лари се опита да отклони поглед, но болката не му позволяваше, затова продължи да ме гледа в очите, макар и гневно.

— Излязох да запаля цигара.

Погледнах го и едва успях да набия спирачки, когато потокът от коли пред мен спря. Предпазният колан на Лари се обтегна и той простена, а когато спря да се върти от болка на седалката си, каза:

— Направи го нарочно, нали?

— Не, но може би трябваше. Оставил си без наблюдение в моргата тяло на вампир, който вероятно е извършил толкова убийства, че заслужава съдебна заповед за екзекуция.