Читать «Огнено жертвоприношение» онлайн - страница 2

Той се усмихна и провеси сакото си от облегалката на стола. Взе чашата си от бюрото и отпи глътка чай.

— Долф ме предупреди, че не обичате да ви преценяват.

— Не обичам да ме подлагат на проверки.

— Откъде знаете, че сте минали проверките?

И аз се усмихнах.

— Женска интуиция. И тъй, какво искате?

— Знаете ли на какво казват „светулка“?

— На подпалвачите — отвърнах аз. Той ме погледна в очакване да продължа. — На човек, способен да запали огън със силата на мисълта си.

Той кимна.

— Някога да сте виждали истински пирокинетик?

— Гледала съм филми на Офелия Райън.

— Черно-белите й филми ли?

— Да.

— Както знаете, тя вече не е между живите.

— Не, не знаех.

— Изгоряла в леглото си при спонтанно самозапалване2. Много светулки изгарят така — сякаш с възрастта губят контрол върху себе си. Познавате ли такива хора?

— Не.

— Къде сте гледали филмите?

— Два семестъра следвах екстрасензорика. При нас идваха много медиуми, говореха ни, демонстрираха уменията си, но пирокинезата е толкова рядка способност, че преподавателят не можа да намери човек, който я притежава.

Той кимна и допи чая си на един дъх.

— Срещал съм се с Офелия Райън веднъж. Симпатична жена — той завъртя пълната с лед чаша между големите си длани. Заговори, без да ме поглежда, фиксирал очи в чашата: — Познавам и още един подпалвач, доста млад, на двайсет и няколко. Започнал с подпалване на необитаеми къщи, като повечето пиромани. После преминал на сгради с хора вътре в тях, но те все успявали да избягат. Накрая подпалил цял жилищен блок, превърнал го в истински огнен капан. Възпламенил всички изходи. Жертвите били над шейсет човека, предимно жени и деца.

Маккинън вдигна очи към мен. Изглеждаше като обсебен от спомена.

— Никога не бях виждал толкова много обгорели трупове на едно място. По същия начин се опита да подпали и една административна сграда, но пропусна няколко изхода. Двайсет и трима загинали.

— Как го хванахте?

— Започна да пише до вестниците и телевизиите. Искаше да стане известен. Подпали няколко ченгета, преди да го пипнем. Бяхме се оборудвали с онези, грамадните сребристи костюми, дето ги обличат при пожар на нефтена сонда. Не можа да ги възпламени. Заведохме го в полицейския участък и това ни беше грешката. Подпали го.

— Че къде другаде да го заведете? — попитах.

Той повдигна широките си рамене.

— Не знам, някъде. Все още не бях съблякъл костюма. Хванах го и му казах, че ще изгорим заедно, ако не загаси пожара. Той се изсмя и се самозапали. — Маккинън внимателно постави чашата си в края на бюрото.

— Пламъците бяха синкави, почти като при горене на бензин, но по-бледи. Той остана невредим, обаче костюмът ми се запали. Проклетата дреха би трябвало да издържа до 6000 градуса, а взе да се топи. Човешката кожа гори при 120 градуса, но не знам защо се разтопи само костюмът. Наложи се да го сваля пред ухилената физиономия на подпалвача. Той излезе през вратата, като смяташе, че никой няма да прояви глупостта да тръгне да го гони.

Мълчах си. Оставих го да говори.

— Нападнах го в коридора и го блъснах няколко пъти в стената. Чудно нещо, кожата ми не се възпламеняваше на местата, които се допираха в него. Сякаш огънят прескачаше това място и започваше над китките ми, така че дланите оставаха незасегнати.