Читать «По границите на Далечния запад» онлайн - страница 5

— Не знаеш ли, че сме във война с твоя народ, с сиу и арапахи, които враждуват заедно против нас?

— Знам.

— Защо се опита да преминеш през нашия лагер? — попита полковникът.

— Защото трябваше да отведа на вожда на арапахите Лява Ръка, дъщеря му Минехаха.

— И къде е това момиче?

— Изпуснах го от ръцете си и сигурно се е убило в дъмного на Прохода на смъртта.

Полковникът се обърна към своя съветник.

— Вярваш ли му, Джон?

— Този червей ви разправя измислици, полковник — рече великанът. — Дори съм убеден, че не е чистокръвен индианец, а е мелез, роден от някоя белокожа пленница и индианец сиу, или шайен. Не виждате ли, че цвета на кожата му е по-светъл, очите му са почти сини, скулите не така изпъкнали, челото по-широко, а разрезът на устата различен? А индианецът стоеше безучастен, макар че не биваше да се заблуждава относно участта, която го очакваше.

Старият войн, свикнал с всякакви вълнения, неочаквано бе прибледнял и челото му се покри обилно с пот.

— Господи!… — чуха го да мълви съветникът и двамата трапери.

— Какво ви е, полковник? — попита Джон Максим, като го видя тъй променен.

— Смяташ, че е метис, така ли? — рече с голямо усилие полковникът и прокара многократно ръка по челото си, сякаш да отстрани някаква мъчителна мисъл.

— Бих заложил карабината си срещу два ножа от по два долара — отвърна великанът.

— И смяташ, че е сиу?

— Талисманът, който носи на шията, го издава. Нито арапахите, нито шайените носят такива талисмани.

— Тогава трябва да говори.

— Хм… Тези червенокожи са упорити като мулета.

Младият боец слушаше без да издава никакъв страх. С гневен жест откъсна издайническия син камък, който висеше на врата му.

Полковникът обиколи дватри пъти палатката, сякаш искаше да се окопити от това внезапно вълнение, после бързо доближи до пленника, като го сграбчи здраво за китките и го разтърси грубо.

— Сиу ли си или шайен? — викна му с изменен глас.

— Индиански боец съм, тръгнал по бойната пътека срещу бледоликите и нищо друго — отвърна младежът.

— Искам да ми отговориш.

Нощна Птица повдигна рамене и като че ли вниманието му бе повече насочено към шума на проливния дъжд, отколкото към думите на полковника.

— И все пак си имал баща!

Последва ново повдигане на рамене, което най-вече раздразни Джон Максим, запознат издъно с нравите на червенокожите.

— Говори, нещастнико! — крясна полковникът. — Кой е баща ти?

— Не знам — отвърна накрая младият боец.

— Бял или индианец?

— Не съм го виждал никога.

— А майка ти бледолика робиня ли беше, индианка сиу или арапахка?

— Никога не съм я виждал.

— Невъзможно! — викна полковникът.

— Нощна Птица никога не е имал двойнствен език — отвърна индианецът.

— Кажи ми поне дали си шайен или сиу.

— Мога да бъда едното или другото. Какво значение има това за бледоликия човек? Бях заловен и знам какви са законите на войната: убийте ме и да се свърши. Великият Дух ще ме приеме сред своите вечно зелени прерии, богати с дивеч.

— Ти си храбрец — каза полковникът, чиито глас потрепваше от вълнение. — Каква кръв тече във вените ти?

— Може би кръв от две раси — отвърна младежът. — Но нека бледоликият мъж изпълни дълга си, след като ме е заловил.