Читать «По границите на Далечния запад» онлайн - страница 4

— Ето един добър улов — рече Хари. — Може да се лъжа, но този ми прилича на син на шайенски вожд.

Младият индианец хвърли свиреп поглед към трапера.

— Хоуг! Да не би бледоликите да имат ястребови очи? — рече с горчива нотка в гласа и се заозърта тревожно по посока на ронещите се скали на прохода. Човек би казал, че търсеше някого.

— Хей, Хари, внимавай! Може да не е бил сам — рече един войник.

— Търсете, бързо! — обади се Джордж. — А ние през това време ще заведем пленника при полковника. Буден ли е още?

— Допреди малко бъбреше в палатката с Джон Максим, верния му шеНап — отвърна друг войник.

— Да вървим — рече Хари. — А вие претърсете прохода. Струва ми се, че този индианец носеше в ръцете си някакво дете.

— Ако е паднало заедно с коня, няма да ни избяга, приятелю — отвърнаха часовите и разшириха бързо кръга.

Двамата трапери обезоръжиха индианеца, който не оказа никаква съпротива, тъй като постоянно прииждаха други войници, привлечени от пушечните изстрели. Помъкнаха го към колите, държейки в ръце ония дълги ножове, наречени Ьоте — на въоръжение в американските доброволчески корпуси от онова време, сражаващи се по индианските граници.

В средата на кръстовидно разположените коли се издигаше висока палатка, подобна на индианските тътнат, с коническа форма; с голям брой прътове, свързани на върха, за да устоява на ветровете на прериите, които понякога добиват нечувана сила.

1. Съветник по индианските въпроси, официален представител на Федералното правителство на САЩ пред индианските племена живущи в резерватите. — Б. пр.

Вътрешността бе осветена от огън, около който разговаряха оживено двама мъже; до тях изглежда не бяха достигнали двата изстрела от Прохода на смъртта поради тътена на бурята. Това бяха полковник Девандел и съветникът му Джон Максим двама истински мъже на прерията, с бронзов тен на лицата и С прошарени коси. Както повечето янки от границите, те имаха херкулесово телосложение, особено вторият, който изглежда притежаваше изключителна сила.

— Полковник, най-сетне го пипнахме — рече Хари, като повдигна края на палатката и побутна младия индианец.

Командирът на малката разузнавателна част се надигна Като ожилен, а съветникът му се хвана за карабината.

Червенокожият бе останал неподвижен и стрелкаше полковника с огнен поглед. Лицето му не издаваше никакво вълнение. Известно е, че всички индианци грижливо прикриват своите мисли, Скърби и радости.

— Кой си ти? — попита го полковникът, докато двамата трапери застанаха встрани, при изхода на палатката.

— Нощна Птица — отвърна младежът със спокоен глас.

— Шайен ли си?

— Да.

— Облеклото ми го казва, бял бащице. Не е нужно да ти обяснявам.