Читать «По границите на Далечния запад» онлайн - страница 2

Наречен „италианският Жул Верн“, Салгари (1863–1911) оставил богато литературно наследство: осемдесет романа и сто й тридесет разказа. Плодовете на невероятната си фантазия изливал в своите съчинения, които били развлекателно и познавателно четиво за четири поколения. Огромното му творчество се разделя на четири поредици: Малайските пирати, Корсарите, Далечният Запад, Африкански и източни приключения.

В миналото Салгари е издаван у нас в подборен превод и на брошури, които далеч не са могли да го представят в истинския му ръст на голям приключенски автор.

След успеха на „Черният корсар“, който излезе през 1981 г. през тази година издателство „Отечество“ ще предложи на своите млади читатели освен настоящата книга, още „Тайните на черната джунгла“ и „Последната битка на Сандокан“, всяка една от които най-ярко представя отделните поредици на Салгари. Така едно голямо и забравено творчество през последните четиридесет години у нас ще намери отново мястото си сред другите творби за приключения и пътешествия.

Божан Христов

Липсват означенията за главите.

СЪДЪРЖАНИЕ

Проходът на смъртта 7

Големият бял кон 16

Атаката на сиусите 26

Кланетата от 1863 36

Разказ за разбойници 44

Отбраната на криптата 53

Великата прерия 62

Заселниците от Кампа 71

Прерията в пламъци 78

Могалонските мини 87

В земните недра 95

Мъртвото море 103

Часове на ужас и надежда 111

Нападението на сивата мечка 120

Главоломен бяг 128

Голямото Солено езеро 138

Лява ръка 145

Яла 153

Сиу против Гарван 162

Преследване на траперите 168

Асиендата Сан Фелипе 177

Щурмът на асиендата 189

Пленниците 197

Клането на Чивингтон 209

Заключение 217

Емилио Салгари

Глава I

Глава XX

info

notes

1

2

3

4

Емилио Салгари

По границите на Далечния запад

Глава I

Проходът на смъртта

— Очаква ни лоша нощ, момчета — бе казал малко преди залез полковник Девандел, когото американското правителство бе изпратило набързо в Ларамските планини с петдесет души само. сбрани най-вече сред каубоите. — Отваряйте си очите, защото иначе индианците ще се възползуват от случая да форсират прохода.

Смелият войник, който бе спечелил пагоните си първо във войната против Мексико и след това сражавайки се храбро по границите на Далечния Запад срещу непокорните червенокожи, не се беше излъгал.

Над високите върхове на планинската верига, която се простира между южните граници на Вайоминг и северните на Колорадо, надвиснаха облаци и скоро в дълбоките каньони отекна страховито гласът на гръмотевиците. Няколко мига по-късно дъжд като из ведро се изля над лагера, принуждавайки часовите да напуснат бързешком постовете си и се насочат към колите, разположени на кръст, за да опазят платнищата от надигащата се буря. Само двама млади войници, които до преди няколко дни бяха ловували из прерията и затова бяха навикнали с приумиците на времето, се бяха задържали в края на една дълбока теснина, която водеше до тъй наречения Проход на смъртта. Бяха се сврели под една издадена скала, която отчасти ги пазеше от проливния дъжд. и напрягаха неимоверно зрението и слуха си.

— Нищо ли не забелязваш, Хари? — попита по-младият, красиво двадесетгодишно момче, мургаво като метис и с горящ орлов поглед.