Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 51

Едно момче го съгледа.

— Я, човек! — викна то. — На дървото човек!

Видяха го и бандитите. Злополучният беглец, ще не ще, заслиза от дървото. За щастие един леко ранен прилеп, както търсеше възвишение, от което да се подхвърли във въздуха, се покатери върху единия близнак, омота го с ципестите си крила. Издраскан от острите нокти, смутен, той опита да го отмахне от себе си. Брат му скочи на помощ. В същото време две други животни запълзяха по неговия гръб.

Боби се възползува от суматохата и хукна назад. Премина селото, навлезе сред бананите. Но единият бандит, успял да отхвърли летящото куче от гърба си, се втурна подире му. Боби съобрази, че няма да му избяга. Затова се хвана за първото бананово стъбло, едва три метра високо, и се покатери към листния му кичур. И там, заловен с дясната ръка за стъблото, с лявата притегли огромния бананов цвят и се зави с него. За беда, тъкмо когато бандитът минаваше отдолу, без да го забележи, цветната дръжка се прекърши и заедно с цвета Боби се стовари върху преследвача си. Рипна мигновено на крака. Побягна. През рамо успя да види, че врагът му куца и изостава назад. Той се втурна зарадван към шосето. Да разберете кой е Боби Станков! Ето един камион, натоварен с банани. Свикнал вече да използува такъв контрабанден превоз, Боби притича нататък. За беда шофьорът даде газ и потегли. А другият бандит вече го догонваше. Момчето хукна още по-силно. Насреща му се показа някакъв черен полицай.

— Спри! — заповяда гръмогласно той.

Но Боби, гузен, намразил покрай Червенобрадия всички полицаи на света, отскочи настрана. Тогава бандитът, по-едър и по-тежък, налетя право в ръцете на полицая, който опита да го задържи, но получил юмрук в челюстта, се преметна в храстите. Боби продължи да бяга още петнадесет, двадесет минути, запъхтян от умора.

Насреща му се показа някаква врата. Той прочете надписа „Лепрозориум“ и понеже не го разбра, влетя направо вътре, без да слуша виковете на пазача. Ала бандитът се спря, закова се потресен пред злокобния надпис. За разлика от Боби той позна болницата за прокажени, събирани от всички околии острови. Не влезе. Зачака. Пазачите все щяха да изхвърлят навън глупавия хлапак.

В това време брат му, куцукайки, достигна полицая, който още разтриваше натъртената си челюст и без да подозира какво бе станало преди това, опита да мине покрай него. Но полицаят го пипна за ръката. Сбърка го с брат му. Щракна му белезниците.

— Ще удряш, а?

По шосето мина с мотоциклет втори полицай. Първият му предаде арестанта си, да го откара в участъка. После продължи пътя си, който за щастие на Боби минаваше покрай болницата за прокажени. И там спря слисан. Пред вратата стоеше арестантът му. Отде можеше да допусне, че има работа с близнаци. Същият ръст, същите черти на лицето, същите бялоруси коси. Как ли се е измъкнал проклетникът? Полицаят се приближи дебнешком отзад, хвърли се и го търкулна на земята. В следната секунда изненаданият бандит се оказа с оковани в белезници ръце.