Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 49

Така в осветяваната с електричество кабинка под бръмналия вентилатор, който едва разгонваше нетърпимата задуха, Боби не разбра колко дни е пътувал. От време на време някой от пазачите му отваряше вратата, оставяше му яденето и заключваше отново.

На нощната масичка малкият пленник намери няколко романа и ги изчете до последната буква. После подхвана рекламните брошури. Една от тях веднага привлече вниманието му:

„Посетете Нумеа, малката столица на Нова Каледония!

Нумеа е градът с най-здравия климат в Коралово море, без малария, без тропическа треска. Когато през 1774 година Джеймс Кук открил острова, очарован от него, той го кръстил Нова Каледония, с името на своята родина Шотландия, наричана и Каледония.

В Нумеа ще се къпете в бистрите топли заливи, ще се препичате на белия плаж в сянката на кокосовите палми и на древните дървета араукарии, ще ходите на лов без ловни билети за елени, най-заслужилите елени на света. Едва когато избягалите преди сто години от губернаторския парк и намножили се в планините елени почнали да им доставят достатъчно месо, новокаледонците се отказали от канибалството. И днес потомците на човекоядците са до един грамотни и добри християни, чисти и приветливи, усърдни земеделци и трудолюбиви миньори в никеловите, кобалтовите, хромовите и мангановите рудници.

Нумеа ще ви предложи прекрасни плодове: банани, ананаси, манго, авокадо, папая, мандарини, лимони, круши и праскови. В луксозните ресторанти и кафе-сладкарници ще пиете възхитителното новокаледонско кафе, защото Нумеа е най-големият износител на кафе в Океания…“

Боби отпусна рекламата. Ясно, не се връщаха в Австралия. Но може би още по-добре! Отървал се бе поне от Червенобрадия!

Вратата се отвори и двамата бандити влязоха при него пак с ръце в джобовете.

— Слизаме на брега! И не мисли да вършиш глупости!

Той ги последва. Когато стъпи на палубата, неволно стисна очи, заслепен от блясъка на тропическото слънце. Океанът блестеше в милиарди огнени искри. Насреща, над мъглата на изпаренията, се издигаха стръмни планински склонове.

Корабът намали ход, смутен от кипналия прибой, който се разбиваше с грохот в крайбрежния риф. Откъм брега се зададе лоцманският катер. Черни като вакса матроси хванаха въжената стълба, по която се изкатери пъргаво лоцманът-французин. Той застана на щурвала и поведе уверено кораба през тесния проход между рифовете.

Ето, от мъглата изплава пристанищният град с белите си кокетни сгради и накацалите до крайбрежния булевард кокосови палми и подобните на базалтови колони араукарии. Наляво пушеше никеловата флотационна фабрика.

На предната мачта се издигна френският флаг. Значи, островът е френско владение. Скоро Боби прочете и табелката — НУМЕА. Корабът се прилепи към кея редом с множеството товарни кораби, в чиито трюмове крановете насипваха непрекъснато руда. На пристанището лежаха хълмове от банани, чували кафе и сандъци копра, между които сновяха черни, къдравокоси меланезийци с дебели устни. Мяркаха се и пришълци: китайци, виетнамци, японци и европейци.