Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 34

При крайните къщи Стамо рече:

— А сега чупи се! И да не си посмял да кажеш… Мисли му…

Паскал тръгна сам. И право при Захариев. Но още неседнал, ето че на вратата се почука. Влезе Стамо. Паскал изтръпна. Вече нямаше да се отърве от боя. Стамо го изгледа тъй кръвнишки, че той неволно стана.

Доктор Захариев му направи знак с глава.

— Остави ни за малко сами! Навярно иска да ми каже нещо.

Паскал изчезна мигновено.

Археологът се обърна към новия си гост:

— Добре, че дойде сам… От заранта три пъти съм те търсил у вас… Да си поговорим… За туй-онуй… За мечтите си например…

Стамо мълчеше, загледан в пода.

— Аз ще ти разкажа за какво мечтая — добави Захариев. — Искам и ти да ми се довериш. Ти знаеш къде се намира едно съкровище, за което мечтая. Съкровище за мен, за учения… За тебе то е лой, от която можеш да вземеш няколко лева за харпуна… От друга страна, аз пък имам не един, а два харпуна. Но много не ми трябват. Стар съм вече. Ей ги там, подпрени в ъгъла.

Нямаше нужда да ги посочва. Стамо отдавна ги беше видял. Нищо друго не бе забелязал в стаята.

— Това искам да ти предложа — заключи Захариев. — Да се разменим.

Чак сега Стамо вдигна глава. В очите му пламна гордо, решително пламъче.

— Елате с мен! — рече той. — Вземете маската и шнорхела.

Захариев тръгна подире му. Като минаваха покрай пристанището, той каза:

— Ако е далече, по-добре да отидем с лодка.

Седнаха в една лодка. Лодкарят запали мотора. Подкара. Вълната се плисна в кея.

Стамо, който досега бе мълчал, заговори:

— Не ща харпун… Не ща да ми се плаща… Само да ви докажа, че не съм като хуните… Паскал щеше да се удави заради тая лой… Аз да не съм по-лош от него! За един харпун ли съм? — Той сви устни. — Мога и със стария.

Захариев сложи ръка на коляното му:

— Сигурен бях, че ще се разберем… Но имам още една молба…

Стамо присви вежди. Какво пък още?

— Нужен ми е помощник — добави археологът. — Сам няма да се справя. Ще ми помагаш ли, докато разкрием целия кораб? Още утре няколко леководолази ще почнат работа. Но не познават мястото. Аз няма да ти подарявам нищо. Ти сам ще си го отработиш… Един хубав харпун… И един акваланг…

Стамо прехапа устни:

— И акваланг!

Очите му светнаха. Сякаш целият блясък на слънцето и на разискреното море се събра в тях — в две ярки, радостни очи.

Моторницата заобиколи вълнолома и се понесе по вълните, повлякла подире си бяла опашка от пяна, над която прелитаха с крясък гларусите.

Гонитба из южните морета

Боби бутна романа настрана и се замисли. Не е възможно! Да осъдят на смърт невинен човек и никой да не го защити! Това са писателски измислици — да стане по-интересно.

Звънецът издрънча глухо. Боби скочи, но преди да стигне до входната врата, баба му Патриция го превари и отвори. В антрето влязоха двама едри, грубовати мъже. Единият показа значката под ревера си.

— Къде е мистер Петер Станкоу? — запита той.

Гласът на старата жена потрепера:

— Защо ви е?

— Във връзка с убийството на адвоката Вилис.