Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 36

После камионът тръгна по моста над залива Порт Джексън. Казваха, че бил най-големият висящ мост на света, дълъг два километра, висок петдесет метра и широк петдесет метра. Отдолу минаваха преспокойно и най-големите океански параходи. Редом с асфалтената лента, омекнала от жегата, запълнена с цяла река автомобили в шест редици, лежеха две железопътни линии, по които от време на време профучаваше грохотещ влак, две трамвайни линии и два тротоара за пешеходците. Край залива се бе ширнал двумилионният Сидней. Кокетните сгради с розови, зелени и жълти покриви се издигаха сред свежата зеленина на парковете, над ярката пъстрота на градините и белия пясък на алеите. Не напразно сиднейци се гордееха със своя град, най-големия град на континента, не напразно го бяха кръстили „Южната кралица“.

Камионът достигна отсрещния бряг, прекоси промишления квартал и пое на юг, по шосето за столицата Канбера, а Боби се изтегна по гръб върху пълните чували. Загледа се в плътната облачна пелена, която от една седмица насам беше забулила обикновено тъй синьото небе и през час-два обливаше света е потоци вода. „Ех, ако аз не му избягам — помисли си Боби, — кой друг ще му избяга?“

Беше влажно и задушно. Наближаваше Коледа. А в Австралия Коледа е посред лято, когато валят и дъждовете. Зимата е суха. Всичко изсъхва. Преди да тръгне, баща му разправяше, че сега в България е зима, полето и къщите са покрити със сняг, реките — сковани в лед.

Камионът продължаваше да лети по асфалтеното шосе през обраслата с високи евкалипти савана. Боби беше слушал, че този евкалипт е най-високото дърво на света, по-високо от петдесететажен небостъргач. Под такъв великан не оцелява ни дърво, ни храст. Защото има мощни корени, които проникват до седемдесет метра дълбочина и пресушават почвата като помпа. Остават само тревите, чиито корени са плитки. Чудна гора, гора-пасище! От хоризонт до хоризонт насечено с бодлива тел на огромни четириъгълници, в които пасяха безброй стада. Равнина като тепсия. Всяко момче знае, че Австралия е най-малкият континент на света и най-плоският, най-ниският.

Неусетно Боби заспа. Събуди го груб глас:

— Ами ти бе? Как си попаднал тук?

Момчето отвори очи. Валеше силен дъжд. Шофьорът бе спрял да завие товара с брезент и така го бе открил.

— Аз… Аз…

— После ще се изясняваме. Сега помогни да опънем чергилото!

След една минута измокреното момче седеше в кабинката.

— Е, разправяй!

Боби се запъна:

— Отивам… В Мелбърн… Да, в Мелбърн… При леля…