Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 4

— Храбри генуезци, предайте се! Спестете проливането на невинна човешка кръв!…

— Никога! — отвърна му по същия начин един мъж в пълно въоръжение, застанал на командното място на „Санта Кроче“. — Синовете на Генуа умират, но не се предават.

— Твоя воля, капитане. Но сетне не се оплаквай, когато сенките на мъртвите идват да смущават сънищата ти…

Отговорът, който последва, бяха петдесетина стрели, които излетяха от „Санта Кроче“ и се забиха в бордовете и мачтите на българския кораб или пронизаха платната му. Поне третината от тях бяха насочени към кръмата; едната се заби в стената толкова близо до главата на Кремен, че, трептейки, се заплиташе в разветите му от вятъра дълги руси коси.

— Стрелците! — заповяда от мястото си Кремен. — И се целете само в стражниците — не бива да пострада човек, който не е вдигал ръка срещу нас.

Стрелците с лък се надигнаха над стената на борда, прецелиха се набързо и гъст облак стрели помете палубата¹⁷ на генуезката галера.

— Сега прашниците!…

Камъни колкото мъжки пестник се посипаха по „Санта Кроче“. Още веднъж се изредиха стрелците с лък и прашниците и стенанията, които се разнесоха оттатък, показаха, че и едните, и другите добре бяха свършили работата си.

— Канджите¹⁸!… — беше новата заповед на Кремен.

Няколко мъжаги с мускули на древни гладиатори преметнаха канджите, закачиха борда на италийския кораб и, дърпайки юнашки, бързо го притеглиха. Едва сега Кремен нахлузи шлема си, измъкна меча от ножницата и призова с глас, който надви всички други шумове:

— Морски ратници на цар Светослав, след мен!…

Такъв началник беше той: повеждаше „След мен“, а не пращаше „Вървете напред“. Не дочака да види поне дали са готови хората му, а с онази ловкост на мъжете, прекарали живота си на море и свикнали да се съобразяват с несигурността на ладийката или с люлеенето на кораба, направи един след друг два скока: единия на бордовата стена, а вторият вече го пренесе на палубата на генуезката галера. Познати викове зад него му подсказаха, че меченосците и секироносците не бяха чакали втора подкана и със стръвни призиви го бяха последвали.

Като остави превземането на галерата на своите опитни морски ратници (тях щеше да ги води Смед, такъв беше установеният ред), Кремен с обнажен меч в ръка се насочи към високата площадка на кръмата — смяташе, че се полага да се срещнат началник с началник. По пътя си набързо рани едного от изпречилите му се генуезци и изтръгна оръжието от ръката на втория. И така с кървав меч се заизкачва по стръмната стълбичка. Капитанът на „Санта Кроче“ щеше да има чувствително предимство, ако го срещнеше още там, докато се катереше по отвесната стълба, но — самонадеяност ли бе това, своеобразно рицарство ли? — не се възползува от него, а изчака противника му необезпокояван да се качи на площадката. И горе, върху това късче равно място — не повече от пет на три крачки — двамата капитани се вчепкаха в люта битка.