Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 3
Цончо Родев
Пролог
1
Когато само едно поприще11 делеше корабите, от високата надстройка на кръмата12 се разнесе заповедният и звънлив глас на Кремен:
— Вдигнете бранния стяг!
Разтичаха се корабници, заскриптяха макари и скоро на самия връх на голямата мачта, подхванато от напора на морския вятър, заплющя знамето на Българското царство. Без да престава да следи отсрещния кораб, Кремен погледна нагоре. И както винаги в такива случаи сърцето му се изпълни с богоговеен трепет. Защото това там, на мачтата, не беше за него парче тежка тъмночервена коприна с извезани един под друг на нея три златосърмени лъва, а светиня, в която съзираше наведнъж всичко най-свидно — от гордостта му, че е българин, до спомена за гроба на баща му.
От носа се провикна помощникът му Смед:
— Ще се бият, началнико. Отговарят ни, като вдигат пряпореца на Генуа.
Кремен засенчи очи. Наистина отсреща бяха развели бялото знаме с червения кръст, което напоследък всяваше страх и преклонение по всички морета. Това сякаш достави удоволствие на Кремен.
— Толкова по-добре — каза той. — Ще си получат, каквото търсят. — И заповяда: — Галоерите да натиснат по-здраво веслата. Ти, кръмчио13, дай малко надясно, а щом се изравним с генуезеца, свий рязко, за да пресечем пътя му. Морските ратници да са готови за бой. И както винаги: първо стрелците и прашниците, пък долепим ли се борд до борд — меченосците и секироносците!
Докато приближаваше по тясната дъсчена пътека, проточена по цялата дължина на галерата14 между двата реда галоери, Смед повтори разпорежданията му. Но когато приближи, подхвърли недоверчиво:
— Не бъркаме ли, като се откланяме към североизток, началнико? Така даваме възможност на генуезеца да вземе преднина…
— Грешиш, Смед — изкиска се от надстройката Кремен. — Преднината няма да му послужи за нищо — два пъти по-бързи сме от него, така здраво е натъпкал трюмовете15 си. Но когато по-късно го подгоним, той, ще не ще, ще се отклони към северозапад. А това, виж, ще бъде от голяма полза за нас. Защото нататък е нашият бряг…
Преследването продължи по-малко от час, макар че, както беше предсказал българинът, генуезците с всички сили бяха побягнали наляво. Постепенно двата кораба се застигнаха толкова, че на кръмата на генуезката галера се прочете името й „Санта Кроче“, изписано с красиви латински букви, а под нея изкусен дърворезбар бе измайсторил герба на Генуа: два грифона крепяха щит с цветовете на генуезкото знаме, а над щита голяма корона вероятно трябваше да символизира могъществото и независимостта на града-държава. После българският кораб малко изпревари генуезкия, като мина толкова близо до него, че веслата на галоерите се объркваха и взаимно си пречеха. Тогава Кремен събра длани около устата си и извика с цяло гърло на онзи странен език, чудновата смес от италийски, византийски, български и няколко хазарски думи, на който се говореше навред по пристанищата на Понта16:
