Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 2

Бързам да изразя на двамата най-сърдечната си благодарност.

По повод на старата морска терминология държа веднага да направя едно уточнение, за да не изпадне читателят — меко казано — в недоумение. Намерението ми беше да въведа изцяло средновековните български морски понятия в книгата, дори в един първоначален вариант на ръкописа го бях осъществил. Обаче след дълго премисляне се отказах. По няколко причини, които ми се видяха по-съществени от познавателното „възкресяване“ на няколкото десетки отдавна забравени думи. Преди всичко поради крайно оскъдния брой на оцелелите до наши дни термини. Съгласете се, че е практически невъзможно да се напише един „морски“ роман, след като липсват понятия като борд¹, кил, мачта, палуба², каюта и пр., а също и приставане и отблъсване, маневра и маневриране, поворот³, абордаж⁴ и още безброй от този род. Друга причина беше, че в някои случаи древните понятия днес имат съвсем ново значение, което не само променя смисъла, но води и до комични изопачения. Как, да речем, би ви прозвучало, ако се каже: „От ладията спуснаха в морето две котки.“? А така би било при сляпо придържане към средновековните термини, защото на котвата тогава са казвали „котка“ (и още по-точно: „котка желязна“). По тези и още няколко причини реших да се откажа от цялостното въвеждане на старата терминология; запазих само няколко наименования, които се използуват и днес („пристанище“, „весло“ — гребло, „ладия“ — лодка, „ветрило“ — корабно платно и др.) или значението на които лесно ще бъде разбрано от читателя („водни войски“ и „водни ратници“⁵, „морски ратник“⁶, „корабник“⁷ — моряк, „тръба ратна“ и т.н.), а от напълно непознатите — не повече от десетина („катарга“⁸, „галоер“⁹, „комит“¹⁰, названията на различните видове кораби), колкото да дават старинен „аромат“ и да напомнят на читателя, че събитията се развиват в първите години на ХІV в., а не в края на ХХ-ти. За всеки случай в приложение към книгата обясних използваната морска терминология, като посочих кои и какви са средновековните български наименования.

Запазих (и също обясних) и древните имена на ветровете. Защото, признайте, не може да се пише за средновековно корабоплаване и да се каже например „вятър от нордвест“. Просто не върви, нали?

Накрая няколко обяснителни думи за самата книга. Както читателят вече е видял, аз я нарекох „исторически роман“. Исторически, защото отразява действителна епоха и (в значителна степен) действителни герои и случки. Но един роман. А това ще рече, че моята цел не беше да преразказвам историята. И в интерес именно на романа не се поколебах да поразместя някои събития (впрочем има ли някакво съществено значение, че монахът Анджело от Сполето е загинал в 1314 г., а не няколко години по-рано, както е представено в книгата?), да допълвам с въображението си белите места в писаната история, да въвеждам измислени герои, и пр. Но това, надявам се, не е грях, а част от правата ми на автор.