Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 29

— Защо баща ти се примирява с това положение?

— Какво може да стори срещу него с тази дузина скапани от мързел стражи? Кастрофилаксът Негослав е решителен и смел човек, но и той е безсилен срещу злото. Защото тук си е дала среща човешката тиня на света. Хора на меча, отчаяни главорези, предимно пирати, прекупвачи на крадена стока, пияници, комарджии, търгаши и всичко друго най-лошо, което може да ти дойде на ум. Ако баща ми или Негослав предприемат нещо срещу тях, те ще се обединят и ще ни пометат за по-малко време, отколкото ти е нужно да кажеш „Отче наш“.

— Но как цар Светослав търпи тази смет? Не може да не е чувал за нея…

— Как да не е чувал, щом баща ми я описва във всеки свой доклад? Но има някакви свои, царски съображения да не се намесва и да оставя всичко това, както ти го разказах. Не ме питай какви — много безсънни нощи съм си задавала този въпрос и все не намирам отговор. Не намира отговор за себе си и баща ми.

— Поради тази сган ли кастрофилаксът каза, че тук е по-страшно отколкото в гората?

— Разбира се. В гората има вълци, мечки, рисове и други разни зверове, но и най-страшният от тях не може да се сравни с последния от пиратите, намерили убежище в Созопол. Впрочем…

— Впрочем какво? Хайде, не спирай по средата.

— Впрочем длъжна съм да направя една уговорка, Благовесто. Преди месец дойде още един, някой си Кривич. Българин, само Бог го знае от кой край на царството е. Притежава най-добрия кораб, какъвто навярно няма и в корабните войски на царя. Сега е на плаване, но по-нататък ще го видиш. Наглед е същият като другите и пак като тях си вади хляба не от честен труд, а от пиратство, но има нещо — не ми стигат думи да го определя, — което го прави напълно различен.

— Говориш, като влюбена в него… — закачливо се засмя гостенката.

— Аз? Влюбена в пират? — Радомира комично плю три пъти в пазвата си. — След като съм била две години тука, няма да ми трепне сърцето за пират, пък дори да е направен цял от злато и драгоценности, или да ми се кълне, че е преоблечен светец.

— Тогава? Какво е различното тогава на този Кривич?

— Че може би с него бих се решила да отида в гората. Или да премина през Созопол, което е още повече…

V. При безвластие най-безсилна е властта

Може да се нарече съвпадение, че само два дни по-късно под този покрив се говореше с почти същите думи за хаоса, който беше истинският господар на Созопол.

… Поводът не представляваше нищо изключително за този град — едно обикновено сбиване в „Трите делфина“. Двама играеха на зарове (наистина при доста високи залози — по три венециански дуката⁷⁰ на хвърляне) и единият уличи другия, че ловко пуща в играта ту истинските, ту подправени зарове. И както ставаше по правило в подобни случаи, извади нож. Вторият обаче не се остави да го заколят като гергьовско агне и в ръката му също лъсна наточена като бръснач мечица. Скочиха на крака и масата помежду им отлетя настрана, задебнаха се, дори сполучиха и да се понамушкат. Дотук — нищо особено. И Димитриос, стопанинът на „Трите делфина“ още от времето преди Скафида, сигурно нямаше да го приеме като нещо, нарушаващо ежедневието, ако един никаквик не се бе полакомил да вземе от разпиляното по пода злато. Това, виж, противоречеше на „правилата на играта“: да посегнеш на парите на хора, които се бият, тук се смяташе за пладнешка кражба. Двама от прислужниците на Димитриос се спуснаха да поставят на мястото му нарушителя на неписания закон. Да, но зяпачите, които до този момент само бяха преместили столовете си, за да не пречат на сбилите се, помислиха, че тези двамата вземат страна в двубоя. Това сякаш беше удар на камбана, с която се възвестяваше краят на безразличието в пивницата. Всички посетители без никакво изключение — а те бяха тридесетина души — извадиха ножовете и ритнаха настрана столове и маси. И тогава започна истинското, първокласното сбиване. Само Сатаната знае по какъв признак хората се разделиха на две. И между четирите стени се разпали не побой, а истинско сражение; вложиш ли малко въображение и пренесеш гледката от сушата в морето, спокойно можеш да си речеш, че това е схватка на два пиратски кораба, които взаимно си оспорват първенството, и пиратите на които знаят, че единственият начин за оцеляване е да изтребят до крак противниците си.