Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 22

Тримата от „Кротушка“ проследиха пътя на Блазко и Радѝн през гостилницата, после извърнаха въпросителни погледи към сътрапезника си.

— Радѝн Хубавеца — каза им той в отговор. — Не съм го виждал с очите си да побойничества, но има славата на един от най-личните кръвопускачи на Созопол. От онези, дето първо те ръгват с ножа, а после питат кой си.

Той се надигна от стола и захвана да рови по джобовете си.

— Остави, ще платя аз — каза му Кривич. — Но защо така изведнъж реши да станеш?

— Защото съм пиян, човече. Но не чак толкова пиян, че да имам желание да бъда тука, когато Хубавеца дойде отново да продължи свадата. А че той ще дойде — няма съмнение. Казват, че в такива случаи Радѝн не оставя работата по средата. Да, Радѝн ще дойде и този път ще заговори направо с мечицата, не с кривата си уста. — И той си тръгна, олюлявайки се, но не забрави да каже едно: — Пък иначе благодаря за почерпката…

Кривич се върна към недовършената си яребица, но му хрумна нещо и остави късчето в паницата.

— Странни прякори измислят в този град — каза. — На̀, стопанката не се събира върху един стол, пък са я нарекли Точилката. Побойникът Радѝн има дупка в бузата си, цял дромон⁵⁶ да се вмести в нея, пък за созополци е Хубавеца. Питам се какви ли имена ще лепнат и на нас?

— Тъй както си знаем — изхихика кокалестият Влад, — навярно ще бъдем Кротушковци. Друго май не ни подхожда.

Те се върнаха към яденето си, но отново не им провървя. Защото на отсрещния край на заведението се разнесе такъв глас, който надви всички други шумове и привлече всеобщото внимание към себе си. Погледнаха нататък и тримата. Там Радѝн Хубавеца бе станал пак на крака, тъкмо измъкваше меча си и викаше така, че стаканите и паниците, наредени на лавиците зад тезгяха, трепереха с весел звън:

— Кой ще спре мене, Радѝн? — заканваше се с пиянска настойчивост онзи. — Ей сега ще видите как се колят жълтопери патета…

И сякаш да даде сам на себе си кураж, размаха меча над главата си.

Онова, което последва, не отне и пълни две секунди. Влад скочи прав и наглед без да се прицелва, захвърли нож. Оръжието прелетя със свистене през гостилницата и след миг прикова вдигнатата над главата, ръка на побойника в дъсчената стена зад него. Изтрезнял изведнъж, Радѝн слисано гледаше ръката си, която само допреди малко бе размахвала войнствено меча. Натам отправиха погледи и всички в залата. И смаяно видяха, че ножът бе пронизал само широкия ръкав на скандалджията, без изобщо да засегне ръката му, която още стискаше дръжката на меча.

Тримата от „Кротушка“ се надигнаха. Кривич изсипа няколко монети на масата и те се отправиха към вратата.

Като излязоха навън, Кривич вдиша и издиша няколко пъти от чистия морски въздух на Созопол. А когато тръгнаха към кораба си, каза само:

— Вижда се, тук няма да скучаем…

III. Хиените ходят по двойки