Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 172

203

Севаст — съдебен чиновник, служител в правораздаването.

204

Кок — корабен готвач.

205

Бак — носовата част на палубата.

206

Думата е за обръщането на пясъчния часовник, с който се е измервало времето на корабите. След всяко изтичане на пясъка часовникът е бивал обръщан, а изтеклото време — отбелязвано с удар на камбанка. От тази епоха е останало морското понятие склянка, което има две значения — пясъчен часовник и удар на камбанката, който отчита изтичането на половин час време.

207

„Браво! Да живее!…“ (ит.).

208

Фокмачта — предна мачта на ветроходен кораб.

209

Котвата четирирожка, която на лодки и изобщо на малки съдове се използува понякога и днес, е измислена от викингите през Х в. именно с тази цел — да се закачи с нея противниковият кораб и да се притегли за абордаж. Тези викингски четирирожки са били малки — за по-лесно и по-далечно изхвърляне към вражеския кораб. По-късно обаче формата е била възприета в корабоплаването и съответно котвите са станали далеч по-големи. Познати са екземпляри по 3–4 м.

210

Еол — древногръцки бог на ветровете и бурите.

211

Крен — наклоняване на плавателния съд по надлъжната му ос.

212

Халс — начин на плаване на кораб срещу вятъра.

213

Трап — корабна стълба.

214

Константинопол — Цариград (Истанбул).

215

Когато на път за Итака минавал с кораба си покрай острова на сирените, Одисей запушил с восък ушите на моряците си, а заповядал него самия да го вържат за мачтата. Така той чул обайващата песен на злите сирени, но не станал тяхна жертва.

216

„Троянската притча“ — заглавието, с което в България през Средновековието е била позната в преразказ „Илиадата“.

217

Клир — духовенство.

218

Тълмач — преводач.

219

Вития — сладкодумец, красноречив човек; витийство — красноречие.

220

Прониар — облагодетелствувано лице, което получавало от царя или императора земи под прония, т.е. право да се използуват земи и селяни, без да се придобива собственост върху тях, като срещу това поемал задължението при война да предостави на централната власт определен брой войници, облечени, въоръжени и хранени от самия прониар.

221

Казаното не е пресилено: „Ефросина, благочестивата царица на цар Светослав“, е спомената в тъй наречения „Синодик на цар Борил“ наред с другите „благоверни“, „праведни“ и „христолюбиви“ български владетели и владетелки — чест, която не е оказана на самия Светослав.

222

Геена — ад, пъкъл.

223

Понятия от църковната терминология: „низвергнат“ означава понижен в сан, а „афоресан“ — отлъчен от църквата.

224

Сидера — гръцкото име на Странджа (срв. Железна планина).

225

По българското черноморско крайбрежие има едно постоянно течение от север към юг — това е тъй нареченото „Дяволско течение“.

226

Технитар — занаятчия.

227

Игра на думи: на гръцки „Созопол“ означава „Град на спасението“.

228

Нос Колокита̀ носи същото име и днес; пясъчният бряг, за който става дума, е северният край на плажа на Каваците.

229

Знахар — лечител.

230

В българската средновековна войска копията — универеалното оръжие за воините от всички родове войски — били снабдени с малки цветни знаменца. Различните части носели знаменца в различен цвят, за да се разпознават по време на боя. На една карта на Черно море от атласа на Петрус Весконте от 1320 г., която се съхранява във Ватиканската библиотека (срв. Божидар Димитров. България в средновековната морска картография ХІV–ХVІІІ век, С., НИ, 1984, карта 4), над Варна, главното търговско и военно пристанище на България през епохата, е нарисувано бяло знаме с червен монограм. Тъй като това не е държавното знаме, следва да се предположи, че е личното знаме на цар Светослав Тертер. А че монограмите са били използувани извънредно често от царете ни през средновековието, срв. Атанас Попов. Монограми на българските царе (ХІІІ–ХІV в.), еп. „Археология“, 1980, с. 172 и сл. Тъй като Ат. Попов е публикувал само монограмите, открити при разкопките в Царевец, и от хрисовулите, а между тях не се намира Светославовият, не може да се направи сравнение с цитираната карта.