Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 165

35

Ликостомо — генуезка колония (по-точно — укрепен остров) срещу делтата на р. Дунав.

36

Кафа — генуезка колония на мястото на днешна Феодосия (на Кримския полуостров).

37

Вражда — глоба.

38

Пергамент — специално обработена тънка кожа за писане.

39

Кафтан — къса (докъм средата на бедрото) мъжка горна дреха.

40

Кастрофилакс — началник на крепостта, на крепостната стража.

41

Всъщност забраната за влизане на галери в Созополското пристанище се е съдържала не в портуланите — днешните лоции, — а в изричен декрет от епохата на съвета на генуезките колонии в Черно море. Според изследванията на Владимир Павлов единственото българско пристанище, в което галерите можели да влизат спокойно и да намират сигурност при всички сезони и атмосферни условия, била Варна.

42

Шиурм (ст.тер.) — гребец в галера (срв. галоер).

43

Таран (ст.тер.) — старинно бойно пробойно средство; в корабоплаването — облечен с метал рог на носа на кораба, за пробиване корпуса на противниковия плавателен съд.

44

Неф (ст.тер.) — кораб, по-малък от дромона, обикновено за каботажни (т.е. крайбрежни) плавания; по предназначение бил лек търговски кораб, но можел да се съчетае и с известно въоръжение.

45

Тирас — р. Днестър.

46

Агатопол — днес гр. Ахтопол.

47

Кастрич — малка българска крепост на черноморския бряг, приблизително на днешната граница с Турция.

48

Дукс — управител на по-малък град (срв. кефалия и катепан).

49

Веригава — славянското име на Стара планина.

50

Скафида — Факийската река.

51

Думата е за сражението при реката Скафида в 1304 година, когато Светослав Тертер нанесъл пълно поражение на византийците. Благодарение на тази победа българите са си отвоювали обратно загубеното преди това южно крайбрежие — от Месемврия (Несебър) до Агатопол (Ахтопол) включително.

52

Фактория — търговско представителство; търговско поселище в отдалечен район; търговски пункт.

53

Номизма — (наричана още перпера) — византийска златна монета с тегло 4,48 грама. (Срв. литра и перпера.).

54

„Еклисиаст“ (или „Проповедник“) — една от най-поетичните и с дълбоко философско съдържание книга на Стария завет на Библията, приписвана на цар Соломон.

55

Меотида, Меотийско море — Азовско море.

56

Дромон (ст.тер.) — основен вид кораб във Византия с около 100 гребци; главно предназначение за пренасяне на товари, но можело да се приспособи и за военни нужди.

57

Хиос — остров на Егейско море.

58

Анхиало — Поморие.

59

Копсис — град и крепост край дн. Карлово.

60

Велизарий — най-великият пълководец на Византия (490–565 г.). Посветил се от млад на военното поприще, още на 23 години станал началник на важната гранична крепост Дара, а на 25 — магистър на армията. Прочул се в победоносни войни в Армения, Северна Африка, Италия и Персия, както и в потушаването на голямото въстание Ника.

61

Второ пришествие — в християнската религия така се нарича предреченото второ идване на Исус Христос на земята.

62

Според поверието свети Никола е покровител на моряците, рибарите и изобщо на хората, свързани с морето.