Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 152
Цончо Родев
— Мирѐн? — продължи да пита Светослав Тертер. — Погледни Диман зад мене — още заприличва на ябълка-киселица, колчем се сети, че сме ти дали на заем най-добрия мерач на балиста в царството.
— Мисля, че Мирѐн ще приеме връщането си в полка като дар Божи, господарю. Защото той, сухоземен плъх, тъй и не сполучи да свикне с морската болест.
— Чудесно! — възрадва се царят. — Но хайде, да продължаваме. Не бива да разочароваме този народ, който очаква от нас зрелище…
Същата вечер, когато много и много други неща бяха изговорени и уточнени, Светослав Тертер поиска да доведат при него пленения византиец Ставрос Априн. Изпълниха повелята му и след малко изправиха срещу него ромееца. Ставрос Априн, макар и държан в последните дни в плен и позагубил кръв от раната си, бе запазил хубавите черти на лицето си, ала на мястото на предишния мъжествен израз сега върху него лежеше отпечатъкът на страха.
— Защо се боиш? — попита го без предисловие Светослав Тертер.
— За живота си, венценосни — беше прямият отговорна ромееца.
— Смяташ, че си заслужил да те пратим на палача?
— Не би било справедливо, но наистина се боя от това.
— „Не би било справедливо“? Защо?
— Защото аз съм войник и изпълнявах заповед, венценосни. Също и ти си войник и то от най-големите на днешния ден — видях те с очите си при Скафида. Е, знаеш какво е воинска заповед… Всъщност накрая излезе, че аз и Кривич сме играли през цялото време една и съща игра, само че той се оказа по-ловък играч от мене.
— Приемам отговора ти и ти подарявам живота. — Дългите сребристи коси отново се посипаха от раменете към гърдите. Видя се, как при тези думи тясното чело на Ставрос сякаш се озари от вътрешна светлина. — Цената ще е една поръчка, която ще трябва да изпълниш от мое име, Ставрос Априн — добави царят.
— Няма нещо под слънцето, което не бих извършил, за да оправдая милостта ти, венценосни.
— А то е най-простото възможно — да заминеш
— И само това? — не повярва на ушите си византиецът.
— Има още малко. Ще ти дам бележка със златен печат, колкото да увериш слугите и охраната на двореца, че отиваш от мое име. Срещни се с Андроник или с… — кратък подигравателен смях, — с моя бъдещ тъст Михаил, който от двамата те приеме. Предай им едно: поставям условие веднага да сменят логотета и да го пратят доживот някъде, където не ще има възможност да сплетничи против царството ми. Не изпълнят ли това мое искане, нека не си правят труда да идват до тука — сватба няма да има… Не, не съм свършил. Осуетената женитба не ще бъде единственото ми отмъщение. Ще се съюзя с каталаните на Рокафорте и ще помета всичко до Цариград… а ако ми стигнат силите и самия Цариград. Разбра ли?