Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 151

— Кремен, скъпи Кремен, ще намериш ли някога сили да ми простиш?…

Мъжът обгърна раменете й с една ръка, а другата протегна умолително към царя:

— Опитай се да я извиниш, господарю. От цялото позорище, което устроихме, тя бе най-лошо измамената. Пък аз също и на нея показвах само черупката на ореха, както наскоро ми казваше генуезецът Спарвиеро, а не и ядката. И днес краят на пирата Кривич не може да не я разстрои…

Светослав Тертер кимна с разбиране, после се приведе и накара девойката да се изправи. Тя едва сега направи онзи дълбок и сложен за изпълнение поклон, който се изискваше от церемониала.

— Ти си Благовеста, нали? — ласкаво произнесе царят.

Макар и още в сълзи, тя намери сили да се пошегува:

— Погрешно са те осведомили, царство ти. Никаква Благовеста не съм аз, а пълна Тъпо-главка, щом съм се оставила този дявол Кремен да измами и мене…

Светослав Тертер се изсмя, шумно; беше не царствена полуусмивка, а сърдечен смях — така навярно се смееха рибарите и технитарите, струпани наоколо, когато привечер след пълния с умора ден се събираха на печен паламуд, стакан вино и мъжка приказка под асмата на съседа.

— Наистина ли има нужда от опрощение? — попита отново.

— И още как, господарю. Но ако помислиш — заслужила съм го. Представи си през цялото време да си виждала черупката с образа на най-страшния пират от Понта…

— … а ядката да се окаже най-личният герой на България — завърши царят вместо нея, — който, за да е полезен на отечеството…

— … и на тебе — не му остана длъжна Благовеста.

— Вярно — прие поправката той, — и на мене, се съгласи да бъде низвергнат, обезчестен, оплют. Да, права си, Благовесто. Ще бъде ли достатъчно опрощение, ако ей сега дам позволение на моя военачалник на корабните войски да се ожени за девойката на име Благовеста, дъщеря на Трошан, да назнача венчилото веднага след моето собствено, и да обещая с царицата да кумуваме на сватбата ви?

— Спри, царство ти, спри с щедростта си, иначе може сърцето ми да се пръсне тозчас и да не дочакам до деня на венчилото.

Светослав кимна, за него този разговор беше приключен. И пак се обърна към Кремен, който тъкмо се изправяше:

— Другите живи и здрави ли са, военачалнико?

— За кого точно ме питаш?

— Дойката ти Спасуна… Впрочем вярно ли е, че тук я нарекли Точилката?

— Тя сама се е нарекла Точилката, дори така си е кръстила странноприемницата. По-добре е отвсякога, господарю.

— А Беро, Влад, Сръдан и другите?

— Още по-добре и от дойката ми. Само че…

— Само че? — подкани го царят.

— Само че този живот на пирати комай взе да им се услажда — глумливо отговори Кремен. — И ще им се наложи с пост и молитва да се отучват от някои радости на служителите на Добрата Сполука.