Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 145

Обратно — на ниския северен бряг извън крепостната стена се събираха хора, въоръжени от глава до пети, самият вид на които издаваше, че да се сражават и убиват е единственото занятие в живота им. Струпаха се там, пресметнати на око, докъм три стотици пирати. Ставрос Априн ги раздели съответно на три дружини и ги повери на помощниците си — всеки от пиратите при онзи от помощниците, който го бе купил за днешната битка. Сега се разбра, че най-сръчен в този род търговия е бил Григорас — под негова заповед се оказаха около половината наемници, — а най-неско̀посен Радѝн Хубавеца; неговата дружина се състоеше всичко на всичко от четиридесетина души.

Сега не беше време да се търси сметка кой е бил старателен и кой нехаен и това Ставрос Априн разбираше отлично. Дошъл бе часът на действието! Той застана начело и каза просто:

— Хайде, момчета! Няколко рибари и селяндури очакват да разберат дали са добре наточени мечовете ви… Напред!

И след тези думи малката въобще, но внушителна за градче като Созопол пиратска войска се юрна във весела надпревара през винаги зеещата крепостна порта към седалището на дукса.

Още първият сблъсък с бранителите показа, че всъщност няма да има битка, а само бързо и непридирчиво клане. Напразно Негослав, застанал пред шарената си, необучена и почти невъоръжена войска, се опитваше с примера си да увлече защитниците. Какво ти увличане, Боже, срещу тази далеч по-многобройна и далеч по-опитна сила срещу тебе? Хората се държаха храбро, но притиснати от три страни и съзнаващи безпомощността си, заотстъпваха към сградата. Отстъплението скоро се превърна в бягство и пред вратата не след дълго, само за минути, се оказаха само кастрофилаксът и шепа по-юначни бранители. Не беше нужно обаче да си кой знае колко добър познавач, за да видиш, че и тяхната съпротива щеше да бъде смазана за по-малко време, отколкото би им било нужно да си прочетат последната молитва.

Ала точно тогава се случи нещо неочаквано. Едва-що бе наченал последният напад на пиратите, когато една група — по-малочислена, но която не им отстъпваше по въоръжение и бранно умение — внезапно ги удари отляво, откъм стопанските постройки в двора. И над всички се разнесе един глас, който бе познат на почти цялото пиратско съсловие в Созопол; принадлежеше на един мъжага със строшена ябълчна кост на лицето, та затова на подбив го наричаха Хубавеца.

— Дръж се, Негославе! — викаше Радѝн на най-чист български език. — Дръж се, човече! Аз и другарите ми сме с тебе!…

Неочакваното нападение и то от свои за малко внесе смут и объркване в групата на пиратите. Уви, наистина за малко — те скоро разбраха, че въпреки предателството на Радѝн Хубавеца и неговите оими съотношението на силите все пак остава поне пет към едно. Тогава също Ставрос, Фотий и Григорас показаха, че не са прощъпалници в изкуството да се води сражение. Те бързо поеха ръководството в ръцете си. Отделиха само петдесетина души (техен началник се оказа, случайно или не, Ставрос Априн) за разгромяване на кастрофилакса и хората му, останалите се обърнаха с лице към новия неприятел.