Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 138

— Не. Аз ще си избера. Така е по-честно. — Грабна онази, която бе свирила, когато лейди Гуен се показа за първи път. — Тази ми харесва.

— Още не е завършена. — Почувства как го обзема паника. — Трябва да поработя още.

— Искам тази. Нали няма да се отметнеш? Сключихме сделка, Шон.

— Не, но…

— Добре. — Начинът, по който сви листа и го натика в задния си джоб, го накара да трепне. — Значи сега вече е моя и ти благодаря. — Надигна се на пръсти и го целуна леко. — Ще те откарам до кръчмата. После ще закарам колата ти вкъщи — там са ми инструментите. Бързо ще ти я оправя.

— Разполагам с още малко време.

— Но аз не. Доста работа ме чака днес. Ако ти докарам колата, преди да си свършил работа, ще ме откараш ли после?

Опита се да забрави за подарената песен. Така и така тя щеше скоро да изскочи от главата й, успокояваше се той.

— Къде да те откарам?

Тя бавно се усмихна.

— Дотук ще бъде достатъчно.

Трябваше да се отбие до едно място, преди да се прибере вкъщи, където да се преоблече и да използва инструментите си. След като остави Шон в кръчмата, Брена отиде до къщата на Джуд и паркира.

Джуд подготвяше предната градина за пролетта. Ръкавиците й вече бяха потъмнели от пръстта, а на алеята до нея имаше няколко скици. При приближаването на Брена, седна на пети и бутна назад сламената шапка, която използваше да пази главата си от лекия дъждец.

— Нещо да не е станало с пикапа ти?

— Не. Трябва да пооправя това-онова по колата на Шон, защото той би предпочел да го изгризат мравки, но не и да вдигне капака. Рисунките ти се мокрят.

— Знам. Трябва да спра. Но така ми се иска да ускоря идването на пролетта.

— А, нахвърляла си идеи за градината. — Брена се надвеси и с тялото си предпази рисунките от дъжда. — Нещо като работен проект. Хитро.

— Така по-лесно си го представям. Хайде да се скрием вътре от мокрото. — Надигна се, наклони се и постави ръка върху издутия си корем. — Центърът ми на равновесие се размества.

— След два месеца ще се надигаш само с помощта на въже и кран. Чакай. Аз ще взема тези.

Брена вдигна скиците и градинската кошница на Джуд.

— Видях Колийн Райън да отива на пазар онзи ден. Всеки момент ще ражда. Клати се буквално като гъска — сподели Джуд, докато влизаха в къщата. — Много е сладко, но през моята бременност възнамерявам да се нося леко и плавно като мадона.

— Точно така ще бъде, скъпа.

Брена отнесе кошницата в килера до кухнята и разстла скиците да съхнат на плота.

Чайникът бе поставен на печката. Кутията с бисквити извадена.

— Обещах на Ейдан да отида в кръчмата за обяд. — С виновна усмивка Джуд отхапа захарна бисквита. — Но напоследък постоянно съм гладна. И нищо не разваля апетита ми.

— Бременността ти отива, Джуд. Помня как те видях за първи път, преди година; под дъжда стоеше до портата на къщурката върху Хълма на феите. Изглеждаше сякаш си се загубила. А сега видът ти говори, че си попаднала на мястото си.

— Колко хубаво го каза. Да, сега се чувствам на мястото си. Случиха ми се неща, които съм искала, макар и да не съм го признавала дори пред себе си.