Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 129

Неколцина туристи от Кливланд прекалиха с пиенето. Брена помогна на Ейдан да ги насочи към пансиона — пеша, защото очевидно щяха да си счупят вратовете, яхнат ли велосипедите си дори за толкова кратко разстояние.

Преценявайки времето, Шон излезе.

— О, изпратихте ли ги? Исках да проверя дали не са ви нужни още един чифт ръце.

— Не. Все ще успеят да се пъхнат в леглата. — Ейдан ги гледаше как залитат и криволичат по улицата; фалшивото им изпълнение на „Уиски, ти си същински дявол“ го накара да поклати глава. — Американчета, току-що завършили училище. Какво е една голяма обиколка из стария континент, ако някоя вечер не се напиеш в ирландска кръчма? — Улови погледа на Шон и схвана мълчаливото послание. — Е, беше дълга вечер. Ще си вървя. Благодаря за помощта, Брена.

— Няма защо. Лека нощ, Ейдан.

— За теб и мен беше по-дълга — отбеляза Шон, когато с Брена останаха сами на улицата.

— И още не е приключила. Бих искала да се поразходим по плажа, ако нямаш нищо против.

— Добре. — Не я хвана за ръката; тръгна редом с нея, напъхал юмруци в джобовете. — Нощта е свежа. А и има пълнолуние.

— Имаме късмет. Няма да замръзнем, пък и няма да паднем по лице.

Той неволно се засмя.

— Такава романтична глупачка си, Мери Брена.

— Да, глупачка съм. От време на време. Постъпих глупаво, макар да знаех какви са чувствата на сестра ми.

— С или без теб, не съм в състояние да й дам онова, което иска от мен. Нищо не може да се направи. Съжалявам, задето се чувства наранена, но по-мъчно ми е, че те удари. Колкото повече мисля обаче, толкова по-малко виждам как би могло да бъде избегнато.

— Ами например ако бях изчакала чувствата й към теб да избледнеят. Неминуемо щеше да стане.

— Значи съм от тези, които лесно се забравят, така ли?

Хвърли му кос поглед, после отмести очи.

— Тя е едва на двадесет. Вижда всичко в розова светлина.

— Но не и ти.

— Виждам достатъчно ясно. Аз започнах историята с теб и аз ще я приключа. Бях готова да сложа край. Но така няма да разреша проблема. Мери Кейт няма да ми прости и да забрави дори ако се разделя с теб. Трябва да се научи да се изправя лице в лице с трудностите.

— Значи си взела решения за всички ни.

Той не каза нищо повече. Тогава тя се обърна към него. Лунната светлина грееше зад гърба му и се плъзгаше по пясъка и морето като течни перли. И на тази светлина забеляза, че очите му не са спокойни или благи, а почти гневни.

— Все някой трябва да го направи.

— И винаги трябва да си ти? Май ми омръзна. Предпочитам да водя уравновесен живот, вместо да стоя между две жени, готови да се хапят и бият.

Засегната, тя го скастри:

— Не хапя и не се бия нито с Мери Кейт, нито с която и да е друга заради такъв като теб. Просто случайно се получи. А що се отнася до това, че съм ти омръзнала — добави тя и забоде пръст в гърдите му, — сега май пееш по-различна песен от сутринта.

— Знам много и различни песни. И след като имаш толкова лошо мнение за мен, предполагам с облекчение, ще приемеш раздялата. Сигурно и двамата ще си намерим партньор за секс другаде, стига да сме в настроение.