Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 106

Моли предпазливо взе чашата си и отпи.

— Брена е стабилна като канара — обяви тя.

Някои неща не се споделят дори с приятелка.

Преди настъпването на вечерта кръчмата затвори за един час. Ейдан надникна в кухнята.

— Имаш ли свободна минутка?

Шон хвърли поглед към безпорядъка, резултат от многобройните следобедни посетители.

— Съгласен съм, без да се колебая секунда. Защо?

— Трябва да поговорим за нещо, а и искам да се разходя.

Шон хвърли кърпата за бърсане на чинии настрана.

— Къде?

— Плажът става.

Ейдан прекоси кухнята и се отправи към задната врата. Спря там за миг и се загледа във възвишението пред ивицата дървета, наклонени от вятъра.

— Да не се колебаеш за сделката?

— Не, не.

Но продължи да гледа и да мери на око. Магазинчетата и къщурките от двете страни на кръчмата, задните дворове, старото куче, полегнало на сянка да подремне, ъгълчето в далечния край на земята им, където за пръв път бе целунал момиче.

— Промяната няма да е малка — отбеляза замислено той.

— Така е. Имало е промяна, когато Шамъс Галахър е издигнал стените на кръчмата. И всеки от нашия род е променял нещата по един или друг начин. Сега е ред ти да направиш нещо.

— Ние. — Ейдан го каза бързо, защото точно така смяташе. — Ще ми се да поговорим по въпроса. Не успях да уловя Дарси. Това момиче изчезна от кръчмата като оръдеен снаряд. Помниш ли как играехме тук?

— Да — Шон разсеяно си разтърка носа. — Да, да…

Ейдан се засмя.

— Бях забравил. Играехме на американски футбол и Брена запрати една топка право в лицето ти. Господи, кръвта ти течеше като на заклано прасе. Но момичето винаги е имало силни ръце. Помня те как лежеше тук, кълнеше и кървеше, а когато тя видя, че само носа ти е счупен, ти заповяда да спреш да врещиш. Чудесно си играехме зад кръчмата.

— Предстоящото бащинство те прави сантиментален.

— Вероятно е така. — Прекосиха улицата, спокойна през този сезон и по това време на деня. — Идва пролет — добави Ейдан, докато се насочваха към плажа, — а заедно с нея туристите и отпускарите. Зимата в Ардмор е кратка.

Шон напъха ръце в джобовете. Въздухът продължаваше да е малко студен.

— Не бих се оплакал от това.

Пясъкът хрущеше под ботушите им, докато крачеха на запад. При сливането си с хоризонта водата бе замечтано синя. Тук, където се разбиваше в брега, беше пенлива, бяла и зелена. Върховете на вълните проблясваха на слънцето.

Вървяха мълчаливо. Отдалечаваха се от лодките, прибрани за деня, и от провесените да съхнат мрежи; отиваха към скалите, устремили се към небето.

— Тази сутрин говорих с татко.

— Как е той? А мама?

— Добре са. В началото на следващата седмица смята да се срещне с адвокатите. Поне част от договорите ще бъдат готови за подпис. Решил е докато се занимава с това, да изготви и други документи. Ще ми припише кръчмата според всички изисквания на закона.