Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 67

— Как се чувствувате, мила? Боя се да не сте изморена от пътуването — Джон кара много бавно. Сигурно ви е студено; елате до огъня.

— Вие сте мисис Феърфакс, нали? — казах аз.

— Да, аз съм; но моля, седнете!

Тя ме отведе до креслото си, после свали шала и шапката ми, при което аз я помолих да не си създава труд.

— О, моля ви се; та ръцете ви са вдървени от студа. Лия, направи малко негус¹² и два-три сандвича — ето ти ключовете от склада за продуктите.

И мисис Феърфакс извади от джоба си голяма връзка ключове и я предаде на прислужницата.

— А сега седнете по-близо до огъня — додаде тя. — Багажът ви е с вас, нали, мила?

— Да, мадам.

— Ще кажа да го отнесат във вашата стая — рече тя и бързо излезе.

„Държи се с мен като с гостенка — казах си аз. — Не се надявах да ме посрещнат така; очаквах само студенина и суровост: чувала съм, че се отнасяли с гувернантките много по-зле. Но не бива предварително да се радвам.“

Мисис Феърфакс се върна; вдигна сама плетивото и две-три книги от масата, за да направи място за подноса, който Лия донесе, а после пак сама ми сервира закуската. Изпитах известно смущение — за пръв път ставах предмет на толкова голямо внимание, и то проявено от жена, която ми дава работа и стои по-високо от мен; но тъй като тя очевидно не смяташе, че върши нещо нередно, аз реших да приема спокойно любезността й.

— Ще имам ли удоволствието да видя мис Феърфакс още тази вечер? — попитах аз, когато започнах ла се храня.

— Какво казвате, мила? Малко недочувам — рече добрата дама и доближи ухо до устата ми.

Повторих по-ясно въпроса си.

— Мис Феърфакс? О, да, вие имате пред вид мис Варан! Варан е името на бъдещата ви ученичка.

— Наистина ли? Значи, тя не е ваша дъщеря.

— Не, аз нямам семейство.

Мислех да разширя първия си въпрос, като запитам каква й се пада мис Варан, но съобразих, че не е учтиво да задавам премного въпроси; пък и бях сигурна, че след известно време ще науча това.

— Така се радвам — продължи тя, като седна срещу мен и взе котката в скута си, — така се радвам, че дойдохте; сега с другар животът ми ще бъде много приятен. Всъщност той винаги е бил приятен, тъй като Торнфийлд е хубаво старо имение, наистина малко позанемарено през последните години, но все още прилично; и все пак, знаете, зиме човек се чувствува, подтиснат сам-самин, дори в най-хубавото жилище. Казвам, че съм сам-сама, защото Лия наистина е добро момиче, а Джон и жена му — много порядъчни хора, но те, виждате ли, са прислужници и не можеш да разговаряш с тях като с равни: трябва да ги държиш на необходимото разстояние, в противен случай ще изгубиш авторитета си. Няма да сгреша, ако кажа, че миналата зима (тя беше много сурова, помните ли, и когато не валеше сняг, валеше дъжд и духаше вятър) само месарят и пощаджията идваха в имението от ноември до февруари и аз наистина бях много паднала духом, прекарвайки всяка вечер сама; понякога виках Лия да ми чете, но не мисля, че клетото момиче е вършило това с радост: смятало е, че ограничавам свободата му. Пролет и лете е по-добре: слънцето и дългите дни те карат да се чувствуваш съвсем иначе; и друго, в началото на тази есен пристигна с дойката си малката Адейла Варан — детето веднага внася живот във всяка къща; сега и вие сте тук и аз ще бъда много щастлива.